Разширяват се правата на непълнолетните участници в наказателния процес

Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето.

Специална подготовка ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела.

Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството днес.

С проектозакона се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

Предложенията предвиждат задължително изготвяне на характеристика на непълнолетния обвиняем,

за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаването на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото.

След предявяването на постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене изготвяне на характеристика за установяване на личностните особености на обвиняемия, като въпросната характеристика ще се изготвя е участието на непълнолетния, а когато е подходящо в изготвянето й участват родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат е информация за личността му, включително и посочени от него.

На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права, а именно:

родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес; да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, а когато това е в негов най-добър интерес и няма да затрудни наказателното производство и в действията по разследването на досъдебното производство; на медицински преглед при задържане; установяване на личностните му особености, както и да получи защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.

Регламентира се задължението да се правят звукозапис и видеозапис при разпит на непълнолетен,

задържан или обвинен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Изключения от това правило ще са допустими само ако на разпита са присъствали родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, педагог, психолог, лекар, притежаващ подходяща специалност, или друг специалист.

Предвижда се редуциране на сроковете при задържане на непълнолетен обвиняем,

като е записано, че явяването му пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 5 месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от 1 година, ако е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 2 месеца.

Чрез въвеждането на Директивата за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления се цели осигуряване на подходящи мерки, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение от страна на извършителя и до адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки.

Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите,

като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.

Ограничава се възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит като свидетел,

което цели да намали ненужния стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното.

Създава се нова уредба за „свидетел със специфични нужди от защита^“.

Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция.

Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът на свидетел със специфични нужди от защита се извършва: в подходящо помещение, предназначено за тази цел; в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.

За целите на повишаването на ефективността на разследванията в рамките на Европейския съюз и подобряване на равнището на закрила на пострадалите се предлага създаването на ново правомощие на прокурора, според което, когато престъплението е извършено в друга държава членка и не е подсъдно на български съд, той следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.

С настоящия законопроект се предлагат изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.

Създава се изцяло нова глава, която урежда процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите.

Тя следва да бъде извършена веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. Целта е да се установи наличието на специфични нужди от защита и да се определят мерките, които да бъдат предприети спрямо пострадалия. Процедурата трябва да се основава на обективни критерии, като при оценката се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост, образованието на пострадалия, както и други негови личностни особености.

Проектозаконът дава възможност на членовете на семейството на пострадалия (съпругът, съпругата, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане по реда на закона.