Около 5,1 млн. български граждани са засегнати от хакерската атака. Около 4 млн. от тях са на живи хора, останалите са на починали лица.
Неправомерно са били разпространени лични данни и данъчно-осигурителна информация.
Важно е да се знае, че това не са всички данни, с които разполага НАП за конкретно физическо или юридическо лице, а частична информация, която трябва да бъде допълнително обработена, за да се използва, твърдят от Приходната агенция.
Независимо от това, чувствителни данни за много българи са станали публично достъпни. Всички физически лица имат право да бъдат информирани за нарушаване на сигурността на личните им данни.
Незаконно разпространените файловете съдържат:
имена, ЕГН и адреси на български граждани, телефони, имейл адреси и друга информация за контакт. Данъчно-осигурителна информация като например:
Данни от годишни данъчни декларации на физически лица;
Данни от справките за изплатени доходи на физически лица;
Данни от осигурителни декларации;
Данни за здравно осигурителен статус (важно! Става дума за осигурителни вноски, а не за медицински статус или информация за лечение на гражданите);
Данни за издадените актове за административни нарушения;
Данни за извършените плащания на данъци и осигурителни задължения през Български пощи АД;
Данни за поискан и възстановен ДДС, платен в чужбина;
Данни от международния обмен на данъчна информация за български местни лица;
Служебни данни, получени от други институции в НАП, като Агенция Митници, Агенция по заетостта, Агенция за социално подпомагане, НЗОК, и др.;
В близките дни ще бъде пуснато приложение, чрез което гражданите ще могат да направят справка за това дали личните им данни са изтекли. Планирано е справките в приложението да бъдат достъпни след въвеждане на ЕГН и еднократен код от съображения за сигурност.
