Бившият разузнавач № 1 на България генерал Кирчо Киров стана причина за спор между съда и прокуратурата.
Преди повече от седмица магистратите от Военно-апелативния съд спряха за срок от 6 месеца наказателното производство срещу Кирчо Киров. То е второто за длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай. Мотив за съда е влошеното здравословно състояние на подсъдимия.
Към момента обаче Военно-апелативна прокуратура протестира определението пред Върховния касационен съд с конкретни мотиви. От държавното военно обвинение уточняват, че в проведеното съдебно заседание на 10.07.2019 г. по въззивното производство,
подсъдимият Киров не се е явил въпреки, че е бил длъжен,
тъй като участието му е задължително. На това заседание защитникът на Киров е
представил копие от съдебно-медицинска експертиза. Тя обаче е била назначена по друго наказателно производство срещу него,
което се разглежда в момента от Върховния касационен съд. Позовавайки се на копието на съдебно медицинската експертиза, Военно – апелативния съд е спрял наказателното производство срещу Киров.
Военно – апелативна прокуратура обаче счита, че
това определение на съда е незаконосъобразно,
поради няколко съображения. На първо място
съдът се е позовал на копие от експертиза, назначена по друго дело,
като това е незаконосъобразно, тъй като съдът е длъжен да взема решенията си само на база доказателства, събрани по надлежния ред, при спазване на принципа на непосредственост по смисъла на чл. 18 от НПК т.е. да основава решенията си върху доказателствени материали, които е събрал и проверил лично.
Второто, което прокуратурата протестира е представеното копие от експертиза. То според обвинението не представлява дори заверен препис от него,
а не е приложено и заверено копие от определението на ВКС за спиране на производството срещу Киров.
От прокуратурата са категорични, че липсва предвидена възможност на съда за спиране на наказателното производство за определен срок,
каквото е сторил Военно-апелативният съд с произнасянето си на 10.07.2019 г.
Военноапелативна прокуратура счита, че неявяването на Кирчо Киров в съдебното заседание дори представлява основание за изменение на мярката му за неотклонение в по-тежка.
Това според обвинението е така, тъй като не са представени доказателства за наличие на уважителна причина и обективна невъзможност на лицето да участва лично в наказателното производство.
Бившият шеф на разузнаването има от години сериозни проблеми с правораздаващите органи.
Първо през 2013 година излезе информация, че като директор на Национална разузнавателна служба, за пет години – от 2007 до 2011 г.,
присвоил бюджетни средства в левове, евро и долари, които са собственост на службата и са му били поверени да ги управлява като неин директор.
Присвоените парични суми бяха изчислени в сума, която е в особено големи размери – на обща стойност
повече от четири милиона и седемстотин хиляди лева.
За улесняване на присвояването, генерал Киров, в кръга на своите правомощия, съставил през цитирания период повече от хиляда и сто неверни официални финансови документи, с цел да бъдат използвани
за доказване на несъществуващи служебни разходи.
След края на процеса за това присвояване и присъда от 13 години
изневиделица се появи още една доста крупна сума.
Генерал Киров бе обвинен, че заедно със свой доверен служител, началник на водещо структурно звено във ведомството, са присвоили за 5 г. (от 2007 до 2011 г.)
парични средства в евро и щатски долари, чиято левова равностойност надхвърля още пет милиона и сто хиляди лева.
До разкриването на това присвояване се е достигнало, след като самият генерал Киров, в своите обяснения като подсъдим по предходното дело е опитал да убеди съда, че сумите, за които е обвиняван са били харчени при най-висока секретност за разузнавателна дейност, изцяло в интерес на националната сигурност. По време на съдебното следствие тогава, по искане на прокурора, Военният съд е изискал от НРС справка имало ли е действително такава дейност и такива разходи. В архивираните оперативни дела на НРС не са били открити никакви документи, но някои особености при тяхното ползване след архивирането е довело до назначаване на една повторна и много задълбочена проверка. Били са проверени отдавна архивирани финансови документи, които получават гриф за секретност след своето попълване. Там
проверяващите от НРС са се натъкнали на фрапиращи факти за теглени и отчитани четирицифрени суми във валута
и ръководството на службата незабавно е сезирало главния прокурор.
След образуването на делото разследващият екип от военни следователи са разпитали всички установени свидетели и са изследвали, и анализирали стотици оригинални документи, като включително е бил проследен целият път от тяхното създаване до архивирането им. С експертизи е било доказано категорично, че
генерал Киров собственоръчно е утвърждавал тези документи, изготвени от неговия служител за изтегляне на големи суми за „разузнавателна“ дейност.
В тези документи е било вписвано, че се извършва дейност и се правят разходи по оперативни дела, които всъщност са били окончателно приключени и архивирани преди няколко години и двамата обвиняеми много добре са знаели това.
По делото също е било установено, че
за прикриване на присвояването, много бързо и не по съответния ред са били унищожавани някои от иницииращите документи , в които е следвало да се опише за какво точно са нужни тези пари.
Присвоената сума е в особено големи размери.
Парите се равняват на цели 22 229 средни минимални работни заплати за периода
и затова случаят е особено тежък, с оглед високата ръководна длъжност на ген. Киров по време на извършване на деянието, категорични са от прокуратурата.
