Тежък политически натиск над журналисти и медии, дискредитиране и възпрепятстване дейността на гражданския сектор, обругаване на съда, законодателни промени, поставящи под въпрос логиката на правото и скандален избор на нов главен прокурор.
Това са само част от акцентите в Годишния доклад за състоянието правата на човека в България за 2019 г. на Българския хелзинкски комитет.
Документът беше публикуван в понеделник, 29 юни 2020 г., и може да бъде намерен на сайта на БХК.
Съдебна власт
Правосъдният министър Цецка Цачева беше сменена след един от най-значимите скандали, свързани с конфликт на интереси през последните години – “Апартамент гейт”. Заради прояви на дълбоко непознаване на правото на два пъти беше искана оставката на заелия през пролетта поста правосъден министър Данаил Кирилов. Изборът на нов главен прокурор беше извършен в условията на безпрецедентни граждански протести, породени от съмнения в професионалните и морални качества на единствения кандидат за длъжността. Не беше уважено и заявеното от президента желание процедурата да бъда извървяна отново, като се даде възможност кандидатът да докаже качествата си в конкурентна среда. Бившият заместник главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност предсрочно, а предшественикът му Сотир Цацаров беше избран от НС за председател на КПКОНПИ при неспазване на заложените в закона срокове.
Годината беше белязана от публични нападки срещу съдии, оспорващи действията на тандема Цацаров-Гешев. Яростна медийна кампания беше организирана срещу съдиите по делото за предсрочното условно освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман.
Свобода на изразяване
През 2019 г. България продължи да е страната с най-несвободни медии в ЕС и Западните Балкани, запазвайки 111-о място от общо 180 страни в Индекса за свобода на изразяване на „Репортери без граници“ (RSF). В доклада на RSF се посочва, че България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективност на съдебната система, а журналистите са мишени както на организираната престъпност, така и на властите. Страната ни попадна като негативен пример и в докладите Media Sustainability Index („Индекс за медийна устойчивост“) на международната организация IRЕX, и международния Комитет за защита на журналистите (CPJ).
2019 беше и година на увеличаваща се арогантност в натиска срещу журналисти.
Две от трите най-гледани телевизии получиха ново, благосклонно към управляващите ръководство. За генерален директор на БНТ беше избран Емил Кошлуков, въпреки съмненията в професионалните и етичните му качества. КЗК разреши Нова телевизия да бъде продадена на братята Кирил и Георги Домусчиеви, след като преди това беше забранила придобиване от чешкия бизнесмен Петер Келнер. Както в обществената, така и в частната телевизия смяната на мениджмънта беше последвана от радикални промени в екипа и редакционната политика.
Като позитивно развитие може да се отбележи стартът на Радио „Свободна Европа“.
Свобода на сдружаване
За първи път в най-новата демократична история на страната ни управляваща партия поиска от главният прокурор да внесе в съда иск за прекратяване на неправителствена, правозащитна организация (БХК), а заради друга съсловна НПО (Съюзът на съдиите в България) беше внесен законопроект за ограничаване на възможностите за финансиране на магистратски организации. Беше проведена активна медийна кампания, целяща да дискредитира гражданския сектор като цяло и да нормализира отказа на институциите да кооперират и да се отчитат пред граждански организации.
На безпрецедентно охулване бяха подложени организации, работещи в подкрепа на деца и жени, пострадали от насилие, което значимо навреди на работата им и намали възможността им ефективно да помагат на засегнатите и уязвимите групи. В резултат на тази кампания беше оттеглената Стратегията за детето и беше отложено влизането в сила на Закона за социалните услуги (ЗСУ), което добави нови рискове пред най-уязвимите деца и жени.
Въпреки осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), страната ни продължи да отказва регистрация на лица, самоопределящи се като етнически македонци.
2019 – човешките права в цифри:
- 13 осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България
- 497 висящи жалби срещу България пред ЕСПЧ
- 169 неизпълнени решения на ЕСПЧ, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа
- 10 401 лица са настанени в специализирани институции за възрастни, още 2468 са чакащи за настаняване
- Реформата в домовете за възрастни предвижда 3,3 млн. лв. да бъдат вложени в услуги в общността, а 38 млн. да отидат за създаване на нови резидентни услуги
- Три НПО внесоха иск в Съда на ЕС срещу ЕК за финансиране на инициативи, които водят до сегрегация на хора с увреждания в България
- 2338 са издадените заповеди за незабавна защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
- България пада от 18-о на 49-о място в индекса за равнопоставеност на половете на Световния икономически форум
- 99,14% от ползващите обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст са жени, както и 90,3% от ползващите обезщетение за гледане на болен член на семейството
- Най-малко ¼ от всички родили през годината жени са били обект на дейност, класифицирана като насилие в доклад на специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени
- В няколко антиромски акции (с. Войводиново през януари и в гр. Габрово през април) стотици хора, включително деца, възрастни и хора с увреждания, бяха прогонени от единствените им жилища, без да им бъде осигурено никакво алтернативно настаняване.
- 26% от анкетирани задържани са се оплакали от полицейско насилие по време на задържане; 20% – от насилие вътре в полицейското управление
- 661 души са прекарали над 6 месеца в арестите без присъда и често пъти в нехуманни и унизителни условия на живот. За годината в арестите са регистрирани 5 суицидни опита и два смъртни случая
- Българското правителство пропуска да засече и задържи приблизително между 10 000 до 15 000 чужденци годишно, с цел да се избегне поемането на последваща отговорност по Дъблинския регламент или по споразуменията за реадмисия.
- Никакви интеграционни мерки или дейности не бяха достъпни за признатите бежанци или чужденците с предоставен хуманитарен статут. Така ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече шеста поредна година.
- Властите продължават да пренебрегват нуждата от законодателна уредба на редица права на нехетеросексуалните, транс и интерсекс хората, въпреки, че за поредна година София Прайд отбеляза ръст в броя участници – над 6500 души шестваха на 8 юни в София в подкрепа на равноправието на тези групи.