„Връщането на дома на Яворов на държавата и на хората на духа беше мисия за всички нас. Има дни, в които се чувстваме повече българи“. Това каза заместник-министърът на културата Амелия Гешева, която откри церемонията по символичното предаване на ключовете и на оригиналните документи от бившия собственик на имота Васил Панчев на новия – Столичната община, в лицето на заместник-кмета по културата д-р Тодор Чобанов.
Заместник-министър Гешева благодари от името на министър Боил Банов на правителството, на ръководството на община София и на Националния литературен музей за съвместната работа.
„Отново заедно ще работим за това музеят да бъде реставриран и вратите му да са винаги отворени“, отбеляза тя.
„Яворов вече ще е спокоен“, каза от своя страна Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, който ще продължи да се грижи за къщата на Яворов. Той изрази надежда, че след ремонта в имота ще има възможност бъде изложена нова документална експозиция, а писателите и поетите най-после ще имат зала, в която ще могат да провеждат своите творчески вечери. Той благодари на министъра на културата и лично на столичния кмет Йорданка Фандъкова за подкрепата, която е срещнал от институциите при реализирането на своята лична мисия като директор на музея – да защити обществения интерес.
„След 25 години днес отваряме нова и щастлива глава в нашата история, към която ние просто изпълнихме своя дълг. Наше задължение беше да гарантираме това място като музей.“, каза след приемането на собствеността д-р Тодор Чобанов. По негови думи това е първият случай, в който подобен обект се придобива от местната власт и изрази надежда, че този прецедент ще даде повод да се потърсят решения и за други знакови места на българската духовност и идентичност.
„Ще реставрираме и укрепим тази свята сграда и тя ще разцъфти за по-интересен и динамичен културен живот“, каза д-р Чобанов.
Музеят на големия български поет и революционер Пейо К. Яворов е официално открит през 1963 г.
Фондът притежава изключително ценни сбирки от ръкописи, оригинални фотографии, личната библиотека на поета, първите издания на произведенията му (голяма част от тях с автограф), оръжейната му колекция, живописни платна, графики и скулптури. Битовата експозиция с гостната стая и работния кабинет на поета пресъздават автентичната атмосфера от началото на ХХ в., в която живеят Пейо Яворов и съпругата му Лора Каравелова в периода 1912-1913 г. – до фаталната вечер, в която Лора се прострелва, а поетът извършва опит за самоубийство, който го оставя почти сляп. Възстановена е и стаята с оригинални вещи от последната квартира на поета на ул. „Солунска”, където той слага край на живота си на 29 октомври 1914 г.
Емблематичната за българската културна история къща през 1976 г. става филиал на новосъздадения тогава Национален музей на българската литература, по-късно преименуван на Национален литературен музей. Сградата притежава статут на архитектурно-строителен и исторически паметник с категория „национално значение”. През 1993 г. тя е реституирана и върната на наследниците, след което е многократно препродавана на частни лица. До 27 септември т. г., когато държавата си връща имота на ул. „Г. С. Раковски“ № 136, след като той беше откупен от Столичната община на публичен търг при частен съдебен изпълнител за 1,2 млн. лв.
Снимка: БНТ
