Едва две години след шумно рекламираните промени в Закона за хазарта от 2024 г., управляващите предложиха изцяло нов Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИДЗХ) с планирано влизане в сила от 1 януари 2027 г. Този нов проект разкрива хроничен институционален дефект: лансират се законодателни актове, които скоро след това самите им автори признават за неработещи.
Под предлог за „затягане на контрола“ и „защита на обществения интерес“, държавата лансира пакет от мерки, които не просто са юридически и икономически недомислени, а заплашват да постигнат пълен обратен ефект – фалити в легалния бизнес, дискриминация за българските медии, ощетяване на фиска и подаряване на пазара на нелегални офшорни оператори.
По-долу следва подробен разбор на петте най-деструктивни елемента в предложения правителствен акт:
1. Наземният сектор и новото облагане: Сбъркан онлайн модел върху локален физически бизнес
Проектът (§ 18, ал. 5 и 6, както и § 77) разгражда действащия десетилетия наред специален окончателен данък за игралните зали и казината (уреждан досега в ЗКПО според физическия капацитет и броя експлоатирани съоръжения) и го заменя с хибриден, практически непосилен модел:
- 20% променлива част върху разликата между получените залози и изплатените печалби (GGR).
- Високи минимални месечни прагове, дължими безусловно: не по-малко от 200 евро месечно за всеки игрален автомат/игрално място, 4 500 евро за игрална маса с рулетка и 1 000 евро за друго оборудване (чл. 30, ал. 5 и 6).
- Драстични еднократни лицензионни такси: до 600 000 евро за казино и до 300 000 евро за игрални автомати в градове над 500 000 жители.
Защо това е концептуална и икономическа грешка?
- Несъвместима пазарна логика: Законопроектът механично пренася модела на онлайн хазарта върху локална наземна дейност. Онлайн операторът работи с национален обхват, централизирана софтуерна среда и без обектови физически разходи. Физическата игрална зала оперира на конкретен адрес, в конкретен квартал или малък град, с строго ограничен локален клиентопоток и огромни постоянни разходи (наеми, охрана, заплати, осигуровки, сервиз).
- Липса на предвидимост и за бизнеса, и за бюджета: Сегашният окончателен налог гарантира на държавата стабилни и прогнозируеми постъпления, обвързани с броя машини. При новия хибрид тежестта се дължи в пълен минимален размер дори при нулев оборот, слаб трафик или сезонен спад. Вместо стабилна данъчна база, фискът става заложник на волатилни месечни резултати и масови фалити.
- Техническа ненадеждност на данъчната основа: Новият чл. 42а задължава залите и казината да осигурят автоматизирано отчитане в реално време на всеки залог и всяка печалба от всеки отделен автомат към сървърите на НАП. В страната работят десетки хиляди машини от различни поколения, софтуерни протоколи и конфигурации. Всяко забавяне в мрежата, техническо разминаване или прекъсване на връзката ще прави данъчната основа спорна, отваряйки вратата за манипулации, административен рекет и безкрайни съдебни дела.
Парадоксът на рестрикциите: Как забраните върху хазарта захранват сенчест пазар за 92 милиарда евро в Европа
2. Отстоянията и изискването за населени места над 10 000 жители: Екзекуция на заварени инвестиции
Чрез § 75 от Преходните и заключителни разпоредби на проекта се въвежда императивен краен срок: до 30 април 2027 г. всички лицензирани организатори на игри в зали и казина да представят пред НАП документи за съответствие с чл. 4, ал. 6 (локация единствено в градове с над 10 000 жители) и чл. 44, ал. 1 (минимум 300 метра отстояние от училища, детски градини, читалища, детски площадки, студентски общежития и социални услуги). Ако не го направят, по силата на чл. 86, ал. 1, т. 9 лицензът се отнема окончателно.
Защо това представлява груб правен произвол?
- Удар по правната сигурност (чл. 19 от Конституцията): Лицензът е стабилен индивидуален административен акт. Въз основа на законно издадени лицензи предприятията са инвестирали милиони, сключили са дългосрочни договори за наем, закупили са апаратура и са наели десетки хиляди служители. Държавата на практика променя условията със задна дата, обезценявайки легални инвестиции без компенсаторен механизъм.
- Липса на възможност за обективна адаптация: Бизнесът няма как да премести детска площадка, градина или читалище, нито да увеличи населението на дадена община над 10 000 души. Кумулативното действие на тези две изисквания оставя буквално единични разрешени точки в държавата, концентрирайки дейността в шепа големи градове и гранични курорти.
- Фискален колапс и бум на тайния хазарт: Изтласкването на легалния наземен сектор не премахва търсенето. То автоматично отваря вратата за нелегални подземни казина и клубове, където няма нито възрастов контрол, нито мерки срещу изпирането на пари, нито приходи за бюджета. Държавата губи стотици милиони левове от данъци, осигуровки и лицензи, излагайки се на лавина от дела за обезщетения по ЗОДОВ и правото на ЕС.
3. Онлайн рекламата: Пълна забрана, подарък за дигиталните гиганти и ликвидация на българските медии
С предложения § 8 от проекта (чл. 10 ЗХ) държавата предвижда тотална, обща забрана за реклама на хазартни игри, оператори, търговски марки и знаци под каквато и да е форма, с изключение единствено на фасадите на самите обекти, собствените сайтове на организаторите и ДП „Български спортен тотализатор“. Паралелно се прекратява действащият лицензионен режим за афилиейт сайтовете (§ 79).
Защо тази забрана е неработеща и вредна?
- Институционално признати пороци: Дори Администрацията на Министерския съвет (АМС) в официалното си становище по частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ) подчертава, че медиите и рекламните агенции са скандално пропуснати като засегнати страни, липсват данни за финансовото въздействие и липсва анализ на риска от деканализация.
- Дискриминация спрямо българския бизнес: НАП и СЕМ могат да глобяват с драстични санкции (до 50 000 евро по § 52) единствено българските медии, новинарски сайтове и агенции. В същото време държавата е абсолютно безсилна пред глобалните дигитални платформи като YouTube, Meta, TikTok, Telegram, Discord, VPN услуги и чуждестранни офшорни сайтове. Рекламните бюджети просто ще напуснат страната и ще финансират чужди платформи.
- Удар по спорта: Въпросът как ще се финансират водещи футболни клубове (включително ЦСКА и Левски) и федерации остава без отговор. Предложената опция за преотстъпване на 1–2% от таксите към НАП (§ 18, ал. 12) е символичен и пожелателен инструмент, който няма как да компенсира спирането на спонсорствата и медийните договори.
- Урокът от международната практика: Както официално призна вицепрезидентът на Турция Джевдет Йълмаз, в държава с пълна забрана на хазарта пазарът на нелегални онлайн залагания достига между 20 и 60 млрд. долара годишно – осъществяван изцяло през външни платформи. Забраната в България само ще изтрие границата за потребителя между легален, регулиран български сайт и рисков офшорен субект.
4. Изискването за локален сървър: Илюзия за контрол и нарушаване на Регламент (ЕС) 2018/1807
С § 5, т. 1, б. „а“ и § 31 правителството премахва възможността централната компютърна система (ЦКС) и комуникационното оборудване на операторите да се намират на територията на друга държава от ЕС/ЕИП или Швейцария. Досега действащият механизъм – ЦКС в държава от ЕС плюс контролен локален сървър (КЛС) в България за огледален запис и контрол на НАП/ДАНС – се зачерква в полза на задължително физическо разполагане на цялата основна инфраструктура у нас.
Защо това е груба грешка?
- Нарушение на европейския Регламент за свободно движение на нелични данни: Член 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1807 изрично забранява националните изисквания за локализиране на данни. Изключения се допускат единствено по съображения за „обществена сигурност“ при стриктна пропорционалност, като административното или фискално удобство не са валидни основания.
- Няма контролен дефицит в действащия режим: Българската нормативна уредба и в момента задължава операторите да подават всяка трансакция в реално време, да пазят пълна информация за сесии, депозити и печалби на контролния локален сървър и да предоставят неограничен отдалечен достъп на НАП. Физическото преместване на хардуера на територията на България не носи нито един байт допълнителна информация.
- Технически рискове и киберсигурност: Принудителната изолация на българския сегмент изисква дублиране на системи, чупене на глобални клъстери за сигурност, нарушаване на процедурите за бекъп и реакция при аварии (Disaster Recovery). Освен това липсва изричен технически преходен срок в § 71, което поставя функциониращи оператори в правен вакуум.
5. Място на стопанска дейност в България: Данъчна фикция в пряк сблъсък с чл. 56 ДФЕС
С новите ал. 6 и 7 на чл. 6 от ЗХ (§ 5 от проекта) се въвежда задължение чуждестранните лицензирани оператори от ЕС да осъществяват дейността си единствено чрез място на стопанска дейност в България, регистрирано в БУЛСТАТ. Проектът директно постулира законова фикция: притежаването на лиценз за онлайн залагания автоматично „се смята“ за дейност чрез такова място.
Защо тази конструкция е недопустима?
- Грубо погазване на свободата на предоставяне на услуги: Според константната практика на Съда на ЕС (СЕС), изискването за задължително установяване в приемащата държава е самото отрицание на свободата на предоставяне на услуги по чл. 56 от Договора за функционирането на ЕС (дело 205/84, Комисия с/у Германия).
- Фискалните амбиции не оправдават ограничаването на пазара: В емблематичното дело за хазартни услуги Dickinger and Ömer (C-347/09) Съдът на ЕС категорично постанови, че мерки, чиято единствена цел е максимизиране на публичните данъчни приходи чрез натиск за местно седалище или установяване, са несъвместими с правото на Съюза.
- Пренебрегване на СИДДО: Правната фикция в български закон не може да дерогира Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 13 от ЗКПО международните спогодби имат примат, а те изискват реални материални критерии за място на стопанска дейност, а не административно спуснати декларации.
- Наличие на по-леки алтернативи: Държавата има на разположение всички съвременни инструменти за данъчен контрол в рамките на ЕС – от банкови гаранции и отделно счетоводство до обмен на данъчна информация по Директиви 2011/16/ЕС и 2010/24/ЕС. Замяната им с принудителна лицензионна бариера е юридически необоснована и ще въвлече страната в наказателни процедури от Европейската комисия.
Заключение: Пътят към съдебни искове за стотици милиони евро
Предложеният Проект на ЗИД на Закона за хазарта е пример за законодателен волунтаризъм, при който липсват елементарни икономически анализи и оценка на въздействието. Приемането му в този вид създава директни рискове за държавата:
- Неприложимост по Директива (ЕС) 2015/1535: Тъй като се въвеждат нови технологични правила и изисквания за услуги и локализация на данни, България е длъжна предварително да нотифицира проекта пред ЕК с 3-месечен период на изчакване. Неспазването на тази процедура прави нормите неприложими спрямо бизнеса (дела CIA Security, Unilever Italia).
- Отговорност за вреди по правото на ЕС: При доказано нарушение на свободите по чл. 49 и чл. 56 ДФЕС и чл. 16 и 17 от Хартата на основните права, засегнатите лица могат да заведат искове срещу държавата по чл. 203 от АПК и ЗОДОВ за пълно обезщетяване на претърпените вреди и пропуснати ползи.
Вместо стабилност и защита на уязвимите групи, предложеният проект ще донесе съдебен хаос, ликвидация на български бизнеси и разцвет на нелегалния хазартен сектор. Единственото разумно решение е пълното оттегляне на проекта и стартиране на широк експертен дебат с участието на икономисти, технологични специалисти и представители на засегнатите сектори.
Източник на материала : Novini.bg