Когато река бъде замърсена или започне незаконна дейност в защитена
територия, кой трябва да реагира? А кой проверява дали един инвестиционен
проект няма да застраши здравето на хората и природата? Това са част от
задачите на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), чийто
брой Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предлага да намали от
15 на 7. Българска фондация Биоразнообразие (БФБ) предупреждава, че
промяната може да доведе до по-бавни проверки, загуба на опитни специалисти
и по-слаб екологичен контрол.
Организацията представи становище по предложената реформа, която идва в момент,
когато на европейско ниво се обсъжда ускоряване на разрешителните и екологичните
процедури за инвестиционни проекти. Подобни промени пораждат опасения, че
стремежът към по-бързо одобряване на проекти може да бъде за сметка на качеството
на екологичните оценки, обществения контрол и опазването на природата. В България,
където продължават споровете около качеството на оценките и рисковете за местните
общности, според БФБ приоритет трябва да бъде укрепването на институциите и
ефективният контрол, а не съкращаването на процедурите за сметка на екологичните
гаранции.
Когато хората трябва сами да защитават средата си
В Брезник местни жители от години поставят въпроси за възможните последствия от
планирания златодобив в находището „Милин камък“, особено за водните ресурси и
здравето на хората. Край Чавдар и Бенковски граждани настояват за пълна оценка
на рисковете от разширяването на хвостохранилищата на „Елаците-Мед“. На други
места местни общности се противопоставят на изграждането на фотоволтаични и
вятърни паркове в ценни природни територии заради възможното им въздействие
върху защитени видове и местообитания.
Тези случаи са различни, но поставят общ въпрос: можем ли да сме сигурни, че
рисковете за хората и природата са оценени достатъчно добре, преди даден
проект да бъде разрешен?
Опитът на природозащитните организации показва, че това невинаги е така. В
работата си те се сблъскват с екологични оценки, които използват остарели научни
данни, пропускат важни въздействия или не отчитат как няколко проекта заедно
променят една територия. Когато подобни пропуски не бъдат отстранени навреме,
последствията могат да бъдат дълги съдебни спорове, конфликти с местните хора и
трудно поправими щети върху природата.
Затова България има нужда от по-качествени екологични оценки и по-силен
контрол, а не от реформа, която може да отслаби и двете.
Защо са важни регионалните екоинспекции?
Докладите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) се изготвят по
възлагане на инвеститорите, но регионалните инспекции имат ключова роля в
процедурите по тяхното разглеждане и оценяване. Експертите трябва да могат да
проверяват представената информация, да изискват допълнителни проучвания и да
преценяват дали са отчетени всички съществени рискове.
РИОСВ извършват и проверки на предприятия, следят за спазването на екологичните
правила и реагират на сигнали за нарушения. При замърсяване на река или
унищожаване на природно местообитание времето за реакция може да бъде
решаващо.
Ако броят на инспекциите бъде намален, всяка от тях може да отговаря за значително
по-голяма територия. Без достатъчно местни експерти това означава риск от повече
време за пътуване, забавени проверки и по-труден достъп на гражданите до
институциите.
Съществува и опасност част от специалистите да напуснат системата, ако бъдат
принудени да се преместят в други градове. С тях държавата може да загуби
натрупано с години познание за местните проблеми, предприятията, предишните
инвестиционни проекти и въздействието им върху природата.
Какво ще се случи с Натура 2000 и контрола върху водите?
Регионалните инспекции имат важна роля и в опазването на защитените зони от
европейската екологична мрежа Натура 2000. Това не означава само издаване на
становища и решения. Необходими са хора, които познават конкретните територии,
следят състоянието на видовете и местообитанията, планират природозащитни мерки
и работят с местните общности.
Загубата на такива експерти би била особено притеснителна сега, когато предстои
разработване и прилагане на териториални планове за управление на Натура 2000.
Реформата предвижда и прехвърляне на контролни функции по Закона за водите от
басейновите дирекции към регионалните инспекции. БФБ принципно подкрепя
разделянето на институциите, които управляват водните ресурси и издават
разрешителни, от тези, които проверяват дали правилата се спазват. Но ако не е ясно
как ще си обменят информация и кой за какво ще отговаря, съществува риск
нарушенията да останат без навременна реакция.
Каква реформа е необходима?
БФБ подкрепя необходимостта от промени в екологичната администрация. Недостигът
на специалисти, неравномерната натовареност и трудната координация между
институциите са реални проблеми. Но намаляването на инспекциите от 15 на 7
само по себе си не решава нито един от тях.
Според организацията МОСВ трябва да покаже защо е избран именно този модел и
как той ще подобри контрола. Необходимо е да стане ясно кои територии ще
обслужват новите инспекции, къде ще останат местни експерти и колко време ще е
нужно за реакция при нарушения. Трябва да има и план за прехвърляне на
неприключените процедури, проверките и архивите, така че важна информация да не
бъде изгубена.
БФБ настоява за оценка на тези рискове, представяне на пълния модел на бъдещите
инспекции и ново обществено обсъждане, преди реформата да бъде приета.
Важният въпрос не е колко екоинспекции ще има на картата, а дали държавата
ще може да предотвратява замърсяването, да реагира навреме при нарушения и
да защитава природата и здравето на хората.
Затова БФБ призовава реформата да не бъде приемана в настоящия ѝ вид, преди да
бъдат представени убедителни гаранции, че екологичният контрол няма да бъде отслабен.
БФБ: Намаляването на екоинспекциите от 15 на 7 крие риск от по-слаб контрол върху замърсяването и инвестиционните проекти
