По покана на Литературен клуб „Христо Ботев” и на Библиотеката при Народно читалище „Просвета 1925” врачанската поетеса Виктория Иванова гостува в Мездра, за да представи своята най-нова стихосбирка „Кодирана памет за обичане”. Премиерата уважиха представители на местната литературна общност.
„Кодирана памет за обичане” е деветата поетична книга на авторката, която е родена в Бяла Слатина, но живее и твори във Враца, където работи като библиотекар в Регионална библиотека „Христо Ботев”. Издадена е през миналата година с финансовата подкрепа на Общински фонд „Култура“ към Общински съвет – Враца под щемпела на Издателство „Медиа груп 2014“, а корицата и художественото й оформление са дело на Печатница „ЛГ график“. Стихосбирката включва 80 поетични творби, обединени от темата за любовта.
„Написах тези стихове по време на пандемията от Covid-19, когато се затворихме, не се събирахме и не общувахме помежду си, както преди, сподели Виктория Иванова, Това отчуждение ме стресира, осъзнах колко ни липсва обичта и колко ни е необходима. Това послание отправям чрез своите стихове и към читателите: нека да има повече обич между хората! Важното е да умеем да съхраним тази обич, въпреки предизвикателствата, пред които ни изправя животът.“
„Когато поезията говори с посланията си, кодът е един за всички нас – обичане, отбелязва в предговора на книгата нейният редактор Ивелина Цветкова. Обич е всичко! И само можем да сме щастливи, че имаме памет, защото можем да запомним обичта и да я предадем нататък. Тя е като докосване, от което ти става приятно и искаш да докоснеш някого другиго, за да не спира. Такава е и тази книга „Кодирана памет за обичане“ – предава нататък уроци за обич – как се диша, живее, очаква, твори…“
По време на премиерата авторката прочете избрани стихове от своята последна стихосбирката, между които „Театър по време на карантина“, „Библейско“, „Сърцето“, „Заричай ме“, „Очакване“ и др. Изненада приятно почитателите на изящната словесност и с едно от най-новите си стихотворения – „Стара планина“, вдъхновено от красотите на най-голямата планинска верига в България.
Впечатленията си от съприкосновението си с поетичния свят на Виктория Иванова споделиха Светла Дамяновска, Павлина Русева, Емилия Гарванска, Бистра Цолова, Кирил Радовенски и др. За финал врачанската поетеса получи цветя и поздравления и раздаде автографи.
***
Виктория Иванова е член на Съюза на българските писатели и на Дружеството на врачанските писатели. Нейни стихове са публикувани в редица национални литературни издания (в. „Пулс”, „Български писател”, сп. „Пламък”, „Везни” и др.), както и в регионалния периодичен печат. Тя е една от малкото български поетеси, преведени на албански език.
Носител е на първа награда от Международния фестивал „Мелнишки вечери на поезията” (2004). Отличавана е и в други поетични конкурси – „За един по-човечен свят”, „Жени и вино, вино и жени” и др.
Освен на „Кодирана памет за обичане“ (2021), е автор на стихосбирките „Измислени криле” (1997), „Нощем” (2001), „Само дъжд” (2003), „Налей ми кафявия здрач на очите си” (2006), „Пътеводна вселена” (2008), „По брега на безсънието” (2009), „Капки тъга” (2010) и „Белег от друг живот“ (2015).
***
БИБЛЕЙСКО
В пристанището на нощта
акостират сънища на пръсти.
Бурята вилнее и сега!
Дори и капитанът се прекръсти.
На морето му се доспа
и вълните са сюрреалистични,
но сънуват в тайните недра
картини апокалиптични.
Но преди да потъне света,
хората осъзнават промяна.
И Бог вдига ръка!
И се променя плана!
Заплахата вдига бял флаг
по въздух, вода и суша!
Единственият човешки враг
в душите ни се ослушва.
Митичният кораб на Ной
е нашият спасителен кораб,
защото в него – аз, ти, и той,
отплаваме заедно всички хора!
Това е оздравителният акт
в святото последно измерение!
Спасяваме поотделно своя свят
само в общото Божие творение!
Виктория Иванова
