Да бъдат закрити специализираните съд и прокуратура гласува правната комисия в парламента и прие на първо четене промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) (пълния текст на законопроекта виж тук) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) (пълния текст на законопроекта виж тук), внесени от „Демократична България“. Решението бе взето с 10 гласа „за“, два „против“ и пет „въздържали се“. Против бяха от ДПС, а ГЕРБ се въздържаха, всички останали партии бяха „за“.
Според преходните и заключителни разпореди на ЗСВ, Висшият съдебен съвет (ВСС) ще има един месец след влизането в сила на промените, да преназначи съдиите и прокурорите. Магистратите ще имат възможност да изберат къде искат да работят. Свободните места в тези органи ще се разпределят съобразно натовареността на останалите. Ако за някой съд има повече желаещи от местата, специална комисия от членове на Съдийската колегия на ВСС и от Наказателната колегия на Върховния касационен съд ще извърши подбор съобразно атестацията и актовете на съответния съдия. Ако спецмагистрат не посочи къде иска да работи, тогава ще се върне там, където е бил преди това.
По отношение на висящите пред спецсъдилищата дела в НПК се предвижда изцяло да отпадне Глава 31а „Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализираните съдилища“. Ако спецсъдът е започнал съдебното следствие по някое дело, то се „завежда“ по подсъдност към компетентния орган, но се разглежда от състава, който е дал ход. Що се отнася до досъдебните производства, те ще изпращат на компетентната прокуратура.
Измененията предвиждат и премахване на предварителните проверки и въвеждане на т.нар. двойно мнозинство в Пленума и Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.
В тях е заложено за председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да могат да се избират само съдии от тези съдилища, които имат най-малко пет години стаж там. Избирането и съответно освобождаването им става с поне 17 гласа във ВСС, като от тях мнозинство трябва да имат и съдиите, избрани от съдии.
Аналогично се предвижда при вземането на решения от Съдийската колегия за кариерното развитие на съдия или за неговото дисциплинарно наказване, мнозинството да е от поне 8 гласа, като отново съдиите, избрани от съдии, трябва да са повече.
Освен че се премахват предварителните проверки, които сега могат да правят прокурорите, се предлага да се ограничи и срокът на командироването на обвинители до 6 месеца за година, а за всяко командироване ще се иска становище на Комисията за атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия, пише Lex.bg.
Наред с това в приетия днес проект на ДБ се предлагат да отпаднат и два текста от чл. 194 от НПК, които се отнасят до това, че разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, се провежда от особения прокурор, който може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел в специализираната прокуратура.
Правната комисия отхвърли проекта на Николай Хаджигенов от „Изправи се! Мутри вън“ за промени в ЗСВ, които дават възможност на магистратите да участват в избори като непартийни кандидати, излъчени от гражданска квота или като независими (повече виж тук).
Тя отхвърли и предложената от него в отделен законопроект промяна в НПК, с която се премахва сегашната Глава 26 от НПК и да се възстановява старата, според която ако са минали две години от привличането на обвиняем за тежко престъпление и една година в другите случаи, той може да поиска делото му да бъде внесено в съда (повече виж тук).
Споровете в комисията
Споровете в комисията започнаха с това, че преди обсъждането на измененията не са поискани становища от ВСС и от министъра на правосъдието, а това е задължително, когато се правят промени, засягащи съдебната власт. Министърът в оставка Десислава Ахладова дойде на заседанието и изрази позицията си срещу закриването на спецправосъдието.
Тя изтъкна, че е твърде рано да се твърди, че работата му не дава резултати в борбата срещу корупцията и посочи, че това твърдение не е подкрепено с данни от вносителите. Ахладова обаче изрази подкрепа за предложението за т. нар. двойно мнозинство във ВСС.
Дани Каназирева от ГЕРБ също отправи остра критика към законопроектите на ДБ и заяви, че са писани набързо с предизборна цел и ще доведат до прекратяването на десетки дела, тъй като в повечето състави в спецсъдилищата участват съдебни заседатели, а с разформироването на органите, те няма как да продължат работа по делата. „Вашите промени са изцяло лобистки. Искате 300 дела да започнат отначало“, каза тя на вносителите.
Така темата кой е лобист на какво е лобист беляза цялото заседание на правната комисия. Николай Хаджигенов беше попитан колко дела има в спецсъда и той заяви, че са десетки и се наложи Хамид Хамид от ДПС да обясни, че това не е конфликт на интереси. „Никой не предлага делата да бъдат прекратени, а да бъдат разгледани от справедлив съд. Аз съм лобист, лобист в полза на правото, лобист в полза на правосъдието“, каза Хаджигенов.
Хамид Хамид постави най-съществения дебат в днешния дебат – има ли въобще този парламент време, за да приеме тези изменения, но не получи отговор. На теория след като ИТН днес светкавично върна мандата, до връщането му от парламентарната група, на която тепърва предстои да го даде президентът, има най-много 14 дни.
Крум Зарков от БСП подчерта, че партията подкрепя закриването на специализираните съдилища и прокуратури, но настоява то да бъде направено професионално, внимателно и прецизно. „Няма доверие в специализираните съдилища и прокуратури, а го няма, защото липсват резултати. Противниците на закриването трябва да спрат да наричат черното бяло, защото ги опровергава реалността“, каза Зарков.
Прокуратурата: Премахването на спецправосъдието е в интерес на организираната престъпност
По време на заседанието на комисията стана ясно, че прокуратурата е изпратила становище до правната комисия (пълния му текст виж тук). То е подписано от зам.-главния прокурор Красимир Филипова и в него се завява, че приемането на законопроектите на ДБ ще е сериозно отстъпление от постигнатия напредък на държавата в борбата с корупцията и би засегнало правата на магистратите в степен, изискваща промени на конституционно ниво. „Прибързани промени, без необходимото широко обсъждане с всички компетентни органи и без съответни кардинални промени в процесуалния ни закон, не биха могли да постигнат какъвто и да било ефект, освен отрицателен“, пише Филипова.
В становището се заявява, че всяка година резултатите от работата на Специализираната прокуратура (СП) се подобряват не само като статистика, но и като качество на работа. „Тази прокуратура заема ключово място в борбата с организираната престъпност и се определя като най-ефективната структура за наказателно преследване срещу корупцията по високите етажи на властта, както и по досъдебните производства за тероризъм и за шпионаж“, посочват от прокуратурата.
От държавното обвинение напомнят, че по дела на Специализираната прокуратура е „замразено“ имущество на стойност около 3 млрд. лева, което е „изключителен резултат не само в национален, но и в европейски мащаб“.
И изтъква, че проектите не съобразяват, че именно на Специализирания наказателен съд е възложено разглеждането на делата от компетентност на Европейската прокуратура.
„Закриването на специализираните съд и прокуратура се дефинира като политическа теза, споделяна и поддържана публично от редица обвиняеми и подсъдими по наказателни производства, наблюдавани от Специализираната прокуратура и разглеждани от Специализирания наказателен съд. Премахването им не би съответствало на обществения интерес и на очакванията на българските граждани за резултатност по делата за корупционни престъпления и организирана престъпност, но несъмнено би съответствало в пълна степен на интересите на организираната престъпност. Това поражда въпроса за засягане на независимостта на магистратите от специализираните органи на съдебната власт, защото закриването би било намеса в работата им чрез политически механизми за влияние, се посочва в изпратеното до парламента становище“, пише в становището.
Камарата на следователите сезира европейски институции и посланици за измененията
Междувременно Камарата на следователите излезе със специално становище (пълния му текст виж тук) по предлаганите изменения в НПК и ЗСВ, което изпрати до президента Румен Радев и до председателката на парламента Ива Митева. В него от съсловната организацията заявяват, че с тях има опасност да бъде погазена независимостта на съдебната власт и да бъде нарушен принципът на правовата държава.
Камарата информира българските власти, че ще сезира за това Европейската комисия, Европейския парламент, Венецианската комисия, Групата държави, борещи се срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа, както и посланиците на държавите от ЕС, на САЩ и на Великобритания.
„Считаме, че съществува риск да бъде заличен постигнатия напредък на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред“, заявяват следователите и изразяват увереност, че институциите ще защитят интересите на българските граждани и принципите на правовата държава и върховенството на закона.
По отношение на идеята за закриване на специализираните съд и прокуратура камарата напомня, че в доклада за върховенството на закона имаше положителна констатация за необходимостта от съществуването им, такава беше направена и в Независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата. Те изреждат серия от известни обвиняеми и подсъдими като Васил Божков, Цветан Василев, Пламен и Атанас Бобокови, Николай и Евгения Баневи, Ветко и Маринела Арабаджиеви и заявяват, че закриването на спецправосъдието е в техен интерес.
„Не по-малко безпокойство у нас буди внесената законодателна промяна в Наказателно – процесуалния кодекс за възстановяване на предходната правна уредба на глава XXVI от него, която уреждаше особено производството по разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия след изтичане на определен срок от привличането му в качеството на обвиняем – 2 години, когато е привлечен за тежко престъпление и 1 година в останалите случаи“, пишат следователите. Те определят връщането на глава 26 от НПК в стария ѝ вид като необосновано и подчертават, че то ще противоречи на правото на ЕС и припомнят решението на Съда на ЕС по дело C‑612/15. В него съдът в Люксембург заяви: „С оглед на изложените съображения член 325, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област. Националният съд следва да осигури пълното действие на член 325, параграф 1 ДФЕС, като при необходимост не приложи посочената правна уредба, но същевременно следи за спазването на основните права на обвиняемите лица“.
Според следователите възстановяването на глава 26 от НПК в предишната ѝ редакция е неоправдано от практическа гледна точка. „По редица досъдебни производства се изисква извършването на огромен обем от действия по разследването, включително и назначаването на експертизи, чието срочно приключване също зависи изключително от фактическата и правна сложност на конкретното дело. Същевременно стандартите за повдигане на обвинение са високи, но дори след привличането на обвиняем се налага извършването на множество следствени действия, с оглед доказване по безсъмнен начин на неговата вина. Понякога е обективно невъзможно приключването на досъдебното производство в указаните срокове въпреки положените интензивни процесуални усилия за това“, обяснява Камарата на следователите.
