Хора от целия регион посетиха Враца, за да видят с очите си единствените ръкописни издания на три от общо единадесетте най-важни завещани творби от първия последовател на Паисиевото дело и врачански епископ – Св. Софроний Врачански. Творбите бяха изложени само за ден в Регионалния исторически музей в града под Балкана.
Реликвите бяха предоставени от Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а екип на Зов Нюз разговаря с д-р Бояна Минчева, която е ръководител на направление опазване на ръкописно-документалното наследство.
„Това са три от единадесетте запазени ръкописи на Софроний Врачански. Съхранявани са в хранилищата на Националната библиотека. Безпорно най-ценен, най-разпознаван в нашата общественост е първият препис на История славянобългарска. Направен е от поп Стойко Владиславов във времето преди да стане епископ, през 1765г. в град Котел. Преписът е направен по основата на черновата на Паисий Хилендарски, която той донася в града. Поп Стойко Владиславов изработва тази изящна ръкописна книга, за да бъде предназначена за ползване в църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в град Котел. Забележително е това, каква всъщност е преписката му, в която той създава обръщение, послание към всички, които ползват ръкописа. Обръщението казва, че всеки, който се опита да унищожи, повреди или открадне тази книга ще бъде наказан от 318-те отци на църквата – една наистина сериозна и страшна клетва. Такова е предупреждението, което най-вероятно запазва ръкописа до наши дни. Безспорно той подпомага на българина да се припознае през вековете. Това е свидетелство за величието ни, за всичко онова, което не започва от днес, а се онаследява във времето“ , обясни тя.
„Поклоних се пред Него, защото е православен. Този светец е прославял нашия град толкова много и всичко това, което се случва е заради него. Така, че не бихме могли да преминем по друг начин и да не се поклоним пред него. Да пожелаем на българския народ да следва думите му. Има православие, има български народ. Няма православие, няма български народ. Православието и нашите светци са тези, които ще поведат народа по духовния път“, развълнувана и със сълзи в очите, каза Гуца Нешева.
Ръкописите можеха да се видят през целия ден. На въпрос, защо не може да останат по-дълго, ни отговориха, че за тях трябват специални грижи и изключителни мерки за сигурност. Затова бяха прилежно прибрани и закарани обратно в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където е най-правилното и сигурно място за тяхното съхранение.
