“ Слава във висините Богу, а на земята мир, между човеците благоволение!”
“ Твоето Рождество, Христе Боже наш, изгря за света светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока на висините.
Господи,Слава на Тебе!”
Повече от 2000 години възгласът на Рождество Христово и Кондак-ът на празника призовават света към мир, любов, разбирателство, състрадание, истина и мъдрост.
И повече от 2000 години човеците се борят със страстите си,
за да следват тези повели, но това се оказва трудна мисия.
Всеки сам тръгва по този път и всеки християнин отговаря пред Бога в стремежа си да направи себе си, близките си и света по-добър, по-справедлив и мирен.
“Не премахвайте изкушението, защото ще направите подвига на Спасението много лесен!” – пише в едно емблематично свое произведение големият наш писател Елин Пелин. Мъдра повеля, касаеща усилията на всеки да изгражда в себе си и обществото повече красота и хармонични отношения.
Но и стремеж да се върви към Спасението си, към вечната си участ, която зависи от неговите трудове с Божията помощ.
ХРИСТИЯНИНЪТ НЕ Е АБОНИРАН ЗА КРЕПКО ЗДРАВЕ, УСПЕХ И БЕЗМЕТЕЖЕН ЖИВОТ,
но неговите перипетии и житейски трудности, болести и страдания имат друг смисъл. Както човек изгражда имунитет от болестите, така и мъдростта, състраданието, емпатията и жертвоготовността за ближните се формират от житейските борби, падения и ставания, чрез които той израства и се научава на скромност и великодушие, подвиг и святост.
Христос се ражда в скромно, но по генеалогия свято семейство.
Христос, бъдещият Спасител на света, се ражда в ясли на безсловесни животни, а не в царски палат. Ражда се не в богато, а в обикновено семейство, което се труди от тъмно до тъмно, за да познае ежедневието на хората и да им помага един ден като Небесен баща в техните ежедневни проблеми.
Христос се ражда и израства в многолюдно семейство със свой приемен баща и заварени братя и сестри, които живеят в мир, сговор и разбирателство, за да покаже на бъдещия свят какви трябва да са семейните и братските отношения.
Братята му Яков и Юда ( не Искариотски!) стават негови Апостоли и загиват
мъченически, след като са изпълнили призванието си на Негови последователи. Иисус получава даровете на влъхвите (тогавашни мъдреци на мъдреците) – злато, ливан и смирна, които неведома сила довела до Витлеемската пещера, за да му се поклонят като на Цар на Царете.
По този начин на бъдещия Спасител на човечеството се е поклонила тогавашната наука.
СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО НЕ Е ПОЛУЧАВАЛО ОТ НЕБЕТО ДАРОМ ПРЕХРАНА И СРЕДСТВА ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА НЕОБИКНОВЕНОТО СИ ДЕТЕ, а се е трудило като всички останали семейства, за да научи човечеството, че няма привилегировани хора по чест, а само трудът, разбирателството, обичта и пожертвованието правят човека Богоравен.
Човешката психика и на най-моралното същество е устроена така,
че в успехи и благополучие се възгордява и гледа с високомерие и студенина на останалия свят. Ето защо Бог ни дава изпитания и страдания, за да се научим на доброта и съпричастност, молейки в трудни мигове Бог за помощ. ”На чужд гръб и сто тояги са малко” – е констатирала народната мъдрост.
А който не е преживял тегобите на другите, трудно може да бъде чувствителен към тях.
Богочовекът, макар и единствен безгрешен, е трябвало да се роди в грешен свят и да бъде свидетел на грешки, безумия и жестокости, за да може според Божия план да се отзовава на молитвите му за помощ и избавление от злини.
Христос се ражда в обори извън градските удобства и шум и веднага семейство по му е подложено на заплаха за живота му. Узнал, че се е родил бъдещия юдейски цар, венценосецът Ирод Антипа Първи, изплашен за трона и династията си, заповядва неговото издирване и умъртвяване.
И тъй като предсказанията на оракулите не посочват точната възраст на младенеца,палачът не се поколебава да заповяда избиването на всички юдейски момчета- от новодени до двегодишна възраст.
Две хиляди младенци освещават с кръвта си земята на бъдещите пътища на Христос и Апостолите Му и се превръщат в първите мъченици за вярата.
Злодеят след време е постигнат от бавна, мъчителна и ужасна смърт. Малкият Иисус би могъл да бъде спасен по някакъв чудодеен начин в родната Си Юдея. Бог – Отец би могъл да порази изверга и да не допусне масовото детеубийство.
Но Ангел – Господен се явява в съня на Йосиф Обручник, Неговият земен родител ,казвайки му “Стани, вземи Младенеца и бягай!”. Витлеемската звезда била пътеводителка на Светото семейство и го отвела в Египет, където то останало заедно с други бежанци докато премине кръвопролитието.
С това Бог ни е завещал да знаем, че животът и на избраните е изпълнен с опасности,
гонения и скърби, но всеки трябва да поеме риска да действа, а не да разчита Бог да върши чудеса и се бори вместо него. Както мъдро е казал народът ни:” Бог дава,но в кошара не вкарва”, така и човеците трябва да имат ежедневно трезвение, бодрост, дух, непознаващ унинието и падането духом. Богомайката и нейният съпруг са живеели в скромност, трудолюбие, доброта и непрестанни молитви към Бога, затова и са получавали Неговата помощ.
“ СЛАВА ВЪВ ВИСИНИТЕ БОГУ И НА ЗЕМЯТА МИР, МЕЖДУ ЧОВЕЦИТЕ БЛАГОВОЛЕНИЕ!”
е възгласът, с който християните започват дневните и вечерните си молитви от Рождество Христово до Ивановден ( 7 януари) и с който се стремят да изпълнят в този празничен период ежедневието си, за да съпреживеят Божественото тайнство на Боговъплащението.
,,На земята мир” и “ Между човеците благоволение”
още от първите векове на официално приетата за ориентир в нравствеността и междудържавните отношения религия аз спиране на военни действия, вражди и агресивно поведение.
Това са дни на Рождественска радост, в които християните си поднасят подаръци подобно на влъхвите на Христа.
Но и поднасят на Богомладенеца като подаръци своето миролюбие, обич, топлота, емпатия, усмивка, приятелство, прошка и милосърдие. Към обичани хора, близки, приятели, колеги, подчинени, шефове, съседи, страдащи, непознати, изпаднали в беда и нужда.
Бог оставя от Игнажден до Ивановден дори грешниците от ада без мъчения и страдания. Заради Рождеството, което може да ги измъкне от там по молитвите и пожертвованията на техните близки.
Затова и в този период не се извършват панихиди и помени за покойници.
МИРЪТ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО настъпват и там, и навсякъде по Божие благоволение и милост. От нас зависи да ги превърнем в чудеса.
