На 28-ми октомври църквата почита Св. великомъченица Параскева от Икония.

Имен ден празнуват: Параскева, Параскев, Парашкев, Парашкевa, Лъчезар, Лъчезара.

Родителите й я нарекли с това име, защото  се родила в ден “параскева” /т.е. петък/ –  ден на доброволните и животворни страдания на Господ Иисус Христос. Този ден родителите й прекарвали в пост, молитва и добри дела.

Св. Параскева  живяла в края на втория и началото на третия век в Никония, Мала Азия. Тя била единствено дете на родителите си, които починали още когато тя била малко момиче. Била възпитавали с голяма любов, разкрили й истините на християнската вяра и я просветили в Христовия закон. Научили я да бъде скромна, смирена и милостива към всички, които са в неволя или болка. Освен това Св. Параскева получила и голямо богатство като наследство, което не вложила за суетност, разкош и пищни ястия, а за дрехи на голите, храна на гладните, за подслон на странниците.

Параскева решила да не се омъжва и посветила изцяло себе си на Бога и на добрите дела. Тя старателно разпространявала словото Божие и навсякъде  разказвала  за Спасителя и за Неговото дело в света, с което събудила злоба у езичниците.

През 303 година св. при Диоклетиановото гонение на християните, Параскева била заловена и изправена на съд. Съдията бил пленен от красотата й и пожелал тя да стане негова съпруга, но тя му отказала

“- Не желая да се омъжвам – отговорила девойката. – Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана…”. Съдията се ядосал на нейния отказ и непреклонна вяра в Бога и заповядал да я бият жестоко. Едва дишаща и пребита тя била захвърлена в тъмницата.

През нощта, докато лежала полумъртва в тъмницата й се явил ангел Господен със златен пояс на кръста, който   й донесъл за утеха оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам  и й казал “Стани, изцелява те Христос!”

На другия ден Параскева  била съвсем здрава, лицето й сияело. Когато се изправила пред съдията, пожелала да отиде  в храма на езичниците. Те се зарадвали, смятайки, че тя най-накрая е склонила да се преклони пред идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията.

Но, когато влезли вътре Параскева призовала името на Христа и идолите паднали на земята.  Разгневен съдията заповядал да я изгорят жива. Светицата се помолила на Бога и огънят не засегнал нея,  някои от езичниците, които се опитали да ги усилват. Тогава народът, струпан около кладата започнал да вика ” Велик е християнският Бог!”.

Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева, а на другия ден, след  блажената й кончина той внезапно загинал. Всички смятали, че внезапната му смърт е Божие наказание  заради светата девица.

Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.

Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година

снимка: pravoslavieto.com