Днес Православната църква се прекланя пред двама монаси от български произход,
на които високата нравственост, добродетели и отстояване на вярата оставили пример за иночески добродетели и подвиг в Христа.
Първият е Св. Ромил Бдински, ангел – хранител на Видинска епархия, живял през бурния XIV век.Получил блестящо образование в средновековния Бдин, юношата с рождено име Руско, избягал от опита на родителите му да го задомят насила в манастир около Търново, където го постригали в монашество, получавайки името Роман.
Впоследствие той се заселил в южната българска област Парория в Странджа, прочута с поселища на исихасти. Там попаднал под благотворното въздействие на великия Св. Григорий Синаит – сподвижник в най- възвишената монашеска православна изява- исихазма. Исихастите сдобили чрез многогодишен аскетизъм, молитви, послушание, изучаване на много знания и умения висши познания за Космоса, Битието, Бог и човешката същност необикновено прорицателство, лечителски способности, силна любов към хората.
Най- прославеният български исихаст – Св. Патриарх Евтимий също пребивавал в монашески трудове в тази впечатляваща с духовно съвършенство територия на извисения човешки дух. Поради завоеванията на османските турци монасите се разбягвали в различни посоки.
Роман, заедно със свои ученици се подвизавал за кратко в сърцето на православието – Атонската монашеска република, където приел велика схима с името Ромил. Великосхмиците полагат обет за по-строги правила на поведение.
След известно време Ромил и учениците му намерили пристан в сръбския манастир “Раваница” под покровителството на княз Лазар. Там след година книжовен труд и поучения сред манастирското братство се представил в Господа. Манастирът и до днес е посещаван от много поклоници, които търсят неговата закрила.
Другият български светец – Дамаскин, роден в Габрово, когото почитаме днес,
също е минал през школата на Атон, където останал и се замонашил след поклонение заедно с баща си. За безукорен иночески живот преминал през всички степени на монашеска кариера и бил избран за игумен на Хилендарския манастир. Пътувал из страната по манастирски дела и в Свищов, убеждавайки турската общност да плати дълговете си на Хилендарската света обител, станал жертва на турско вероломство – бил ограбен.
В дома, в който отседнал му била скроена подла постановка. Там, докато отсъствал, настанили туркиня с компрометиран морал и го обвинили в нейното похищение. Светогорецът бил призован на публичен съд и кадията, убеден в невинността му, всячески се стараел да го оправдае, но разярената тълпа настоявала за смъртно наказание. Можел да го избегне и да живее комфортно, ако стане мюсюлманин.
Но Дамаскин изрекъл твърдо думите:
” Християнин се родих и християнин ще умра!”. Озверелите турци го изтезавали да се отрече от вярата си, но придобилият в Атон стоицизъм монах удържал на нечовешките мъки и бил обесен, молейки се Бог да прибере душата му при Себе си.
