Името на закрития преди години рудник „Плакалница” врачани свързват със скъсаната стена на хвотстохранилището, в резултат на което преди 53 години на този ден /1 май 1966 г./, кални потоци удавиха областния град.
Оказва се, че това не е първата трагедия в историята на мината.
Народната памет е съхранила Легенда за Мана /Врачанската планина/, в която се разказва за още по-драматични събития от римско време. Тази легенда е включена в сборник от 1987 г., издаден от краеведа Иван Вътков. Според преданието, в дебрите на Балкана в древността е функционирала мина, наречена „Медната планина”.
В нейните забои руда копаело почти цялото население на днешните селища по поречието на Лева. За коричка хляб под земята слизали и мъже, и жени. Мъжете въртели кирките, а жените с кошове и сандъци влачели медната руда до повърхността. Там ценният товар поемал с керван магарета, които го пренасяли до примитивни антични топилни. В една злокобна юнска нощ, когато в забоите се трудели стотици от работниците, земните пластове се разместили и станало голямо срутване, при което оцелели нямало. Две денонощия децата на загиналите без резултат обикаляли планината, с надеждата да намерят пролом към мината. Надявали се също по чудо да има някой спасен. Воят и детският плач кънтели дълго след това в планината.
Така постепенно името на мина „Медна планина” избледнявало и се появил рудник „Плакалница”, а по-късно и флотационната фабрика към него.
