От днес започват Горещниците.  Народното вярване гласи, че те са най-врелите дни в годината – 15, 16 и 17 юли.

В различните райони на България празниците носят разнообразни имена. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига. Запалена Неделя, Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария е разпространеното име в Южна България, в Банкя ги наричат Горешляци, а в Пиринския край е известна като Грамна неделя.

Преди Горещници са отбелязвани в края на юли (28, 29 и 30 юли) в българския народен календар, празнуван в чест на огъня и главно за предпазване от огън. Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (28 юли), Антиноген, Юлия девица (29 юли) и св. Марина (30 юли).

След въвеждането в България на Григорианския календар датите стават 15, 16 и 17 юли.

Неправилно е да се приема, че със смяната на календара най-горещите дни се преместват, тъй като в края на юли средноденонощните температури достигат най- високите си годишни стойности, аргументират се метеоролозите.

Горещниците са време, в което се смята че „огънят слиза от небето”. Тъй като слънцето, огънят и огнището са на най-голяма почит при българите, в тези дни те празнуват и правят приношенията си в тяхно име.На първия горещняк е най-опасно.

Много снопове и ниви се самозапалват в този ден и хората си пазят земята. От сутринта се гасят всички огнища в къщата!

На втория ден всичко е притихнало и нащрек. На третия ден се подновява Огъня. Пали се Жив огън!

Огънят е едновременно благодатна и опасна природна стихия. Затова е важно да бъде умилостивен. Древните българи са му показвали своята почит в продължение на три дни, известни като “горещници”. И до днес някои от обичаите са живи.

По време на горещниците не се работи на нивата, не се жъне и не се копае.

Домакините не трябва да вършат никаква домакинска работа. Ако някой пристъпи тази повеля, градушки и поройни дъждове, ще унищожат реколтата му. Тези празници се тачат, за да не изгори мъката, стоката и къщата на човека. Мъката – това е храната, житото, снопите.

С горещниците се отбелязвало и друго важно събитие – началото на “сватбения сезон”.

В известен смисъл това е свързано с огъня на любовта – в този ден на много места в България се заклаждали седенки, тоест събират се момите, които са в женитбена възраст. Вечерта заклаждали огъня, за да горят ергените по тях. Култът към огъня е бил толкова силен, че християнската традиция е трябвало да се пригоди към него.

Пак според народните вярвания, колкото горещо е времето през Горещниците, толкова люта  ще бъде  и зимата.