В селото празникът е известен като ”Игнат”, чества се на 20-ти декември.
По традиция в навечерието му домакинята омесва две пити:
неголяма кръгла питка, нашарана с малки топчета – “стоката”, с кръг от тесто – “оградата на двора” и втора, по-голяма, украсена с поставени върху нея хлебни пиленца, които обикновено са толкова на брой, колкото са децата в къщата.
Привечер домъкинът или дядото завежда децата пред курника (кокошарника), като занася малката питка, шарена сол и дълго бяло платно.
Платното застилат пред курника. Стопанинът застава в единия му край, а децата в другия.
Той търкулва пипата толкова пъти, колкото са децата. Те я посрещат – от най-голямото до най-малкото, вдигат я с двете си ръце високо над главата и наричат:
– Да се натъркалят много пилета в полога!
– Да се народят много агънца в кошари!
– Кравата да отели женско теле!
– Свинята да има десет прасенца!…
Стопанинът разчупва питката, като внимава трохите да падат върху платното, за да не бягат пилетата през оградата в комшиите.
Подава от хляба на децата – “да си топнат в шарената сол, „за да се люпят все шарени пиленца”.
Всички заедно се прибират в къщи, където стопанката запалва свещ върху по-голямата пита и отново нарича за по-голям приплод сред птици и животни.
Преди да разчупят тази пита, всяко дете си взема по пиленце от нея и го поставя в специално приготвения шиник зад вратата, в който вече има слама и няколко ореха.
В зори на самия Игнат се следи кой пръв ще дойде в дома.
Ако е добър гостенинът – пускат го да влезе, ако е лош – отпращат го да си върви.
Гостът отскубва малко от сламата, с която са покрити дуварите и я поставя в шиника.
Ако забрави да стори това, поставят го да седне в шиника “да мъти” и го карат два-три пъти ”да изкуткудяка”– за да не стават кокошките, когато легнат да мътят.
В този ден нищо не се изнася от дома, ”за да не се изнесе късметът от къщата”.
Цялата символика на празника е сварзана с надеждата новата година да бъде по-богата.
В дома да се ражда повече стока, да са пълни оборите и дворовете с богат приплод, а къщата – с радост, късмет и веселие.
Обичаят е записала Петя Русинова. Нейните възпитаници от ателие “Празникът и хлябът от раклата на баба” го пресъздават и сами месейки, “шарайки” и опичайки обредните хлябове – http://kartanavremeto-vratsa.org
