Трима духовници от Видинска и Врачанска епархии участваха в съборно четене на четвърта статия на Богородичния акатист в Къпиновския манастир “Св Никола”.
Във всяка петъчна вечер през Великия пост в православния свят се чете по една статия от Богородичния акатист след отслужване на Малко повечерие ( специално вечерно последование през Великденския пост).
Клириците бяха на поклонение в светата обител заедно с група събратя и миряни от съседна Румъния – Крайовска Архиепископия по съвместен проект за трансгранично сътрудничество в областта на поклонническия туризъм.
Архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия, оглави молитвеното правило, в което взеха участие отец Евгени Калайджиев, ревизор на Видинска митрополия и отец Мариус от Румънската православна църква.
На клира пяха иподякон Цено Конов, втори ревизор на Врачанска митрополия, свещеник доцент д- р Захари Дечев от Бургаския свободен университет, проф Пиперков от Института по математика и информатика към БАН и Велина Андонова – богослов, преподавател по Религия в Софийски училища и участник в редица православни проектни инициативи и благотворителни акции.
Духовниците от Крайовската архиепископия, повечето докторанти и вече доктори – богослови, макар и млади, в цивилно облекло, позволено от канона, огласиха с прекрасните си църковни песнопения на роден език манастирския храм.
Всички получиха благословение от клириците, участвали всеки на свой език в тържествената съборна молитвена прослава на Св. Богородица ( между представители на 2 и повече православни общности), която донесе голяма радост за вярващите.
Съборните служения са благодатни, послание за мир и братска любов между членовете на Едната Съборна (Вселенска) църква.
Те свидетелстват за целостта на Христовото тяло, чиито части невидимо пребивават в целия свят – там, където има дори и един малък православен параклис и се изрича “ Символ – верую”, на който и да е език .
Къпиновският манастир е построен през 1272 г. при цар Константин Тихомир – Асен, загинал пред портите на столицата Търновград в битка с въстаниците на Ивайло ( 1277). Според църковното предание негов основател е монахът Сергий Къпински, канонизиран за светец.
Манастирът е унищожаван по време на турското робство няколко пъти, но възстановяван от непокорните български ръце.
През 1794 г. игумен тук е бил бъдещият Св. Софроний, епископ Врачански, който е донесъл в него препис от “История славянобългарска”.
Бил е център на завери срещу поробителите.
През 1835 г. игуменът на манастира заръчва на дряновските майстори Пенчо и Рачо да възстановят манастира във вида, в който той може да бъде видян и днес.
Тогава започва изграждането на църквата – дълга, еднокорабна, безкуполна сграда от камък. В нея се намира дърворезбован иконостас с много икони.
Рисувани са между 1811 и 1820 година от представителите на Тревненската художествена школа Папа Витан Млади и Цаню Захариев-Стари и Йоан Попович от Елена. Единственият стенопис е на източната стена – „Страшният съд“, дело на разградския зограф Йоан Попович (Попрайков) от 1845 г.
Най-мащабното строителство в манастира е между 1856 и 1864 г.
Тогава са изградени двуетажните жилищни сгради в източната му част, чиято външна стена е дебела 1,5 метра. Средствата са дарени от братя Хорозови от Елена. На втория етаж е построен параклисът „Въведение Богородично“, изографисан от Алекси Атанасов. На първия етаж има втори параклис, „Благовещение“, украсен от тетевенски майстори. В параклис на двора е погребан един от двамата ктитори – Теодосий Хорозов.
Къпиновският манастир е бил важно духовно и културно средище.
Към него е действало килийно училище. В него са намирали подслон четите на капитан Дядо Никола, хаджи Ставри Койнов, Филип Тотю, както и Васил Левски, Ангел Кънчев и Матей Преображенски – Миткалото.
Манастирът е сборно място на Великотърновските рокери, както и на техните побратими от цялата страна. С Къпиновския мотосъбор традиционно се открива летния рокерски сезон.
Манастирът е девически, намира се във Великотърновска епархия, охраняван е от СОТ и в момента единствената монахиня, която го обитава, ръководи реставрационната дейност на ценните стенописи от 19 век.
Разполага с места за 60 посетители в добре обзаведени стаи в хотелската част.
Архимандрит Антим и отец Евгени откликнаха в съботния ден на молба на поклонници в историческата църква- музей “ Св 40 мъченици” в старопрестолния град Търново и изпяха с школуваните си гласове Богородичния тропар по време на поклонението на българската група в построения от цар Иван-Асен храм в чест на победата му над епирския владетел Теодор Комнин през 1230 година, в който е обявена независимостта на 22 септември 1908 година.
Наташа Войкина
