На 7-ми юли Българската митническа администрация отбелязва професионалния си празник.

През 1879 г. с Указ № 2 на княз Александър І Батенберг се създават митници и митнически („митарствените”) пунктове, „за да се запазят интересите на княжеството”. Този управленски акт се случва веднага след назначаване на първото българско следосвобожденско правителство с Указ № 1 от 5 юли.
В княжеския указ за създаването на митниците се постановява и облагането с мито на чуждестранните стоки. Указът предвижда и безмитен внос от Източна Румелия и Македония. „Да се пропущат без всяко мито местните произведения на Източна Румелия и Македония”, гласи трета точка от княжеския указ.

Още в първите си години митниците започват да водят и статистика за вноса и износа, става ясно от алманаха „Статистика за търговията на Княжество България за 1883-1884 г.”. Справката съдържа информация за вида стока, количеството, държавата на произход или направлението и пункта, през който е преминал товарът.

Веднага след Освобождението в митниците работят Захари Стоянов и Никола Обретенов. Захари Стоянов е писар, а Обретенов попълва декларации в Митница Русе. Писателят и общественик Михалаки Георгиев организира приемането на управлението на Митница Видин от Шекир Ефенди и набира персонал за българската митническа администрация, а по-късно става и главен ревизор на митниците – отговорен пост към Министерство на финансите. Революционерът Георги Хаджи Денков се осланя на опита си в кантората на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ и става първият управител на Митница Свищов.

Първата жена в Софийската митница започва работа през 1948 г. и за 20 години се издига до заместник-началник на митницата.