На днешния 8 януари празнуваме Бабинден (по нов стил).

Това е последният от празниците за Рождество Христово. Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагали при раждане. По стар стил се отбелязва на 21 януари. Празникът идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан.

Традициите на този ден са подчинени главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са  „бабували“ на родилките.

Традицията повелява още преди изгрев слънце

майките с деца от една до тригодишна възраст да отидат на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“.

Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.

Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“.

След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.

 “Бабата” има и друга важна обредна роля за майката и детето.

Още след като завърши раждането, тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата.

Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „бабата“ й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и закачки.

Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.

От 1951 година празникът е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.