Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края на 3 век, живяла по времето на император Максимиан, в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога, тя умира в мъки от ръката на собствения си баща.

Когато баща й  научава, че тя е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града да я осъди на смърт.  Варвара е обезглавена. Поверието говори, че Божието възмездие настига бащата й и управителя на града – те двамата са поразени от мълния. Тя е погребана от християнина Валентин и гробницата и става източник на чудеса на вярата.

В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.

В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Имен ден празнуват: Варвара, Варя, Варадин.