Черепишките скали, в подножието на които се намира Черепишкият манастир, са един от символите на северната част на Искърския пролом.

Те са оформени сред варовиците на Черепишката свита при гара Черепиш, на надморска височина от 200 до 600 метра, а самите варовици чертаят границата между Предбалкана и Стара планина.

Част от скалните композиции в района около манастира са добили популярност и носят характерни наименования. В склона, непосредствено на север и изток от гарата, наред с високите над 30 м пирамидални карстови форми, привличащи погледа отдалече, могат да бъдат различени многобройни по-малки фигури с форма на колони, пирамиди или гъби.

Сред тях, непосредствено на север от гарата, се открояват „Мислителят”, „Жабата”, „Лъвът”, „Братята”, „Семейството”, „Самотникът” и др. В склона, непосредствено южно от тунела при гара Черепиш, се намират „Гъбата” и „Звярът”.

В този район може да се види и „Слончето”.
Най-известни обаче са многобройните пещерни отвори по отвесния западен склон на р. Искър, наричани “Шишманови дупки”. „Шишмàнови дупки”, „Шишмàнови пещери”, „Шишмàница” – в тях, според преданието, е прекарал последните дни от живота си цар Иван Шишман и в тях е скрито царското съкровище.

„В някоя пещера, не се знае дали не е т. н. Шишманова дупка, в началото на Искърското дефиле, около Лютиброд, се провело последното сражение на цар Иван Шишман с турците.

Войските се пръснали, а царят се скрил в пещерата, където скрили короната и много други ценности. Затрупали входа, а пещерата и досега не е открита.” – разказва легендата.

Легендата е част от богат цикъл легенди и предания за последния български цар и последните му, отчаяни битки с турските поробители.

Името на Черепишкия манастир – Черепиш – останало от тези съдбовни времена и означава „черепи виж” – именно в неговата околност станало последното сражение, когато са избити всичките цареви войници. Цялата местност била осеяна с черепите им.

Други популярни форми са: „Прометей”, „Афродита”, „Христо Ботев”, „Орела”, „Софроний Врачански”, „Баба Илийца” и „Четника”. Скалният ансамбъл „Костенурките” се намира в основата на скалния венец Веждата, на около 500 м западно от параклиса “Свети Константин” в Рашов дол. Състои се от две фигури, наподобяващи костенурки, но и двете фигури от ансамбъла са недостъпни.

Въпреки известността си обаче, те не са защитена природна забележителност и не са включени в регистъра и кадастъра на геоложките феномени в Република България.