На 28 декември светът отбелязва Международния ден на киното.
На този ден през 1895 г. в парижкото „Гран кафе” се е състояла първата платена публична прожекция на братята Люмиер /Огюст Мари Луи Никола и Луи Жан/.
Така пред около 40 зрители братята Люмиер, с помощта на кинематографа, прожектират десет кратки серии от „движещи се фотографии”, в това число и първия им филм „Работници напускат фабриката Люмиер в Лион”. Всяка една от лентите е 17 м дълга и заснетият на нея филм е с времетраене средно по 50 секунди. Общо чистият доход на братята Люмиер от първата платена прожекция в Париж е от 33 франка.
Първият филм в историята на кинематографията е заснет малко по-рано през същата година с кинематографа на Леон Боули, патентован през 1894 г. Двамата братя доразработват устройството. Усъвършенстваният кинематограф включва в себе си устройство, което може да записва „движещи се картини“, чрез него може да се редактира заснетото, както и да се прожектира вече готовия филм.
През следващата година братята тръгват на турне, като показват лентите си в Бомбай, Лондон, Ню Йорк и Буенос Айрес. Движещите се фигури стават популярни почти веднага, като най-значително влияние имат “Пристигането на влака на гара Ла Сиута (L’Arrivée d’un train à La Ciotat)” и “Производство на кокс (Carmaux, défournage du coke)”.
Смята се, че това са първите документални филми в историята на киното.
Първата комедия “Градинарят (Le Jardinier)” е заснета от Луи Люмиер през пролетта на 1895 г. В нея се разказва за едно малко момче, което погажда номер на градинаря, докато той полива цветята. Целият филм продължава само 49 секунди. В ролята на градинаря е истинският градинар на Луи. За ролята на момчето са спрягани три имена, все дърводелци от фабриката Люмиер – Леон Тротобас, Беноа Дювал и Даниел Дювал. Сценката е включена в първата платена прожекция, състояла се на 28 декември 1895 г. в Париж.
Луи и Огюст са смятали, че “киното е изобретение без бъдеще”, въпреки че днес това е едно от най-обичаните и предпочитани визуални изкуства в цял свят.
