София, Разград и Велико Търново са сред областите в България, в които домакинствата са най-силно засегнати от високи разходи за енергия и затруднения при покриването на сметките за отопление и охлаждане. Това показват данните от Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България, изготвена от WWF България и Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.
Осем области с най-висока енергийна уязвимост
Според анализа общо осем области се открояват с особено висока енергийна уязвимост. Освен София, Разград и Велико Търново, сред тях са още Видин, Добрич, Плевен, Силистра и Сливен. Най-сериозна е ситуацията в първите три области, където голяма част от домакинствата са изправени едновременно пред социални, енергийни и климатични предизвикателства.
Данни от различни институции на едно място
За първи път подобна карта събира на едно място официални данни от различни институции за енергийната бедност в страната. Използвана е информация от Националния статистически институт и Агенцията за социално подпомагане. Освен броя на уязвимите домакинства, анализът разглежда и доходите на семействата, състоянието на жилищата, в които живеят, както и нуждата от енергия за отопление и охлаждане според климатичните условия в отделните региони.
Експертите подчертават, че подобна консолидирана информация досега е липсвала. Чрез нея националните и местните власти могат да планират по-ефективни политики и мерки за подкрепа на засегнатите домакинства, особено преди въвеждането на ключови финансови механизми като Социалния климатичен фонд и Фонда за декарбонизация.
Платформа и наръчник за общините
Към анализа е създадена и онлайн платформа с подробни данни за енергийната бедност по общини. Тя показва броя на уязвимите домакинства, в какви жилища живеят те, какво е състоянието на сградите и как климатът влияе върху необходимата енергия за отопление. В платформата се разглежда и връзката между енергийната бедност, здравните проблеми и смъртността в отделните райони.
Разработен е и специален наръчник за общините, който да подпомогне местните власти при създаването на планове за енергиен преход на домакинствата, изпитващи енергийни затруднения. Националната карта, платформата и наръчникът са изготвени от WWF България в партньорство с международни организации в рамките на проекта BioJust, част от Европейската климатична инициатива на германското федерално министерство на околната среда.
България остава най-засегната от енергийна бедност в ЕС
По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие около 1,8 милиона души в България живеят под линията на бедност, което представлява близо 30 процента от населението. Това означава приблизително 900 хиляди домакинства. За сравнение в Европейския съюз средно около 11 процента от хората са засегнати от енергийна бедност.
Специалистите предупреждават, че страната ни все още изостава в създаването на целенасочени политики за справяне с проблема. Част от средствата по Социалния план за климата например се насочват към саниране на сгради без ясно разграничение дали живеещите в тях домакинства са действително уязвими.
Повишаване на енергийната ефективност като ключово решение
Според Теодора Пенева, старши експерт по климат и енергия във WWF България, ключът към устойчивото решение е подобряването на енергийната ефективност на жилищата на уязвимите семейства. Тя посочва, че директното подпомагане чрез месечни помощи достига до ограничен брой хора и не води до трайно намаляване на енергийните разходи.
Нови предизвикателства след 2028 година
Анализът предупреждава и за предстоящи предизвикателства. От 2028 година новата европейска схема за търговия с емисии ще обхване сградния сектор и автомобилния транспорт. Това означава, че доставчиците на горива ще заплащат за въглеродните емисии, което вероятно ще доведе до поскъпване на горивата за отопление.
Най-силно засегнати от подобно поскъпване могат да бъдат именно регионите, в които домакинствата разчитат основно на дърва, въглища и други традиционни горива за отопление.
Снимката е илюстративна.