Тази нощ ни е напуснал големият български художник Андрей Даниел, съобщиха от Министерството на културата.
Андрей Даниел е роден през 1952 г. в гр. Русе. Завършва специалност „Живопис” през 1977 г. в НХА. Професор е в катедра „Живопис“, дисциплини: живопис и композиция. Председател на научния съвет при НХА. Член е на СБХ.
Той работи основно в областта на живописта, но също и на стенописта, сценографията, графиката и оформлението на книгата. Има над 100 участия в представителни изложби на българско изкуство в страната и чужбина и над 50 публикации. Автор е на книгата „Неща, места и хора“.
Сред наградите му са: Национална награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“ (2012); Кристална звезда на галерия „Макта“, София (1997); I награда, Обща художествена изложба Портрет, Пазарджик (1988); Диплом, Международен конкурс по живопис, Кошице, Словакия (1983).
Професорът участва в множество групови и индивидуални изложби, сред които: „Свързани лица”, „Носталгия по цялото”, „Дом Витгенщайн”, Галерия-книжарница „София Прес“, “Are You Ready?”, галерия „Ракурси“, „Нещата извън нас”, Национални есенни изложби, Балабановата къща, Старинен Пловдив, „Завръщане в Египет”, галерия-книжарница „София прес“, „Неща, места и хора” (юбилейна изложба), галерия „Райко Алексиев“, „Човешката храна”, галерия „Циклоп“, „Правячи на музика”, „Проф. Андрей Даниел и ученици“- изложба в галерия „Стубел” (2018); „Места за срещи” в галерия „Нюанс” (2018) и много други. Бил е куратор на изложби в галерия „Средец”.
Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, художествени галерии в страната, държавни и частни колекции в чужбина – Швейцария, Холандия, Италия, Финландия, Израел, Испания, Франция, Англия, САЩ, Германия, Канада, Южна Корея; Национална художествена галерия – Братислава, Художествена галерия – Шчечин, колекция “Д-р Петер Лудвиг” – Аахен и др. Автор е и на четири стенописа във Варна. Реализирал е няколко сценографски проекта в различни театри в София.
Към една от изложбите си Андрей Даниел споделя с публиката следното отворено писмо:
„Първо, искам да ви се извиня, че ви занимавам с някакви толкова лични усещания и разсъждения, но какво да се прави, такава ми е професията… ако пък ви е интересно, продължете нататък. Има време за разхвърляне на камъни, има време и за събиране на камъни… Доста разхвърляхме напоследък. Разпаднахме един остарял свят, но не успяваме да съберем, да създадем един нов – все нещо липсва, не достига. Какво ли е то? Едни говорят, че парите не стигат, други – че милост нямаме, трети усещат празнота в душите си, аз пък имам носталгия по цялото. По онова състояние, което наричаме „мир със себе си“. Все отнякъде трябва да започнем – може би малко дистанция, която да ни даде спокойствие и тишина, за да помислим малко – какво наистина искаме. Всъщност, опитал съм се да ви дам малко дистанция, пък нататък, опитайте вие. С уважение и съчувствие: Авторът. Андрей Даниел, София.”
