Бюджетен дефицит в размер на 5,7% от брутния вътрешен продукт или над 7,2 млрд. евро е заложен в проектобюджета за 2026 година. За да бъде покрит недостигът на средства, държавата ще трябва да поеме допълнителен дълг от 2,2 млрд. евро. Това стана ясно при представянето на основните параметри на бюджета от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев.
По думите му вече одобреният от парламента нов държавен дълг в размер на 3,8 млрд. евро покрива приблизително 3% от дефицита. За достигане на заложеното ниво от 5,7% ще бъде необходимо допълнително финансиране чрез нов заем.
Правителството прогнозира икономически растеж от 2,9% през следващата година, което според финансовото министерство няма да бъде достатъчно, за да компенсира нарастващите държавни разходи. Очакваната средногодишна инфлация е 3,6%.
Разчетите показват, че приходите в бюджета ще достигнат 49,56 млрд. евро, докато разходите ще надхвърлят 56 млрд. евро.
Цел: дефицитът да спадне до 3% през 2028 година
Кабинетът си поставя за цел постепенно да намали бюджетния дефицит до 3% от БВП до 2028 година. Според Донев настоящият проектобюджет е първа стъпка към стабилизиране на публичните финанси и ограничаване на натрупаните през годините дисбаланси.
Финансовият министър посочи, че основна причина за сериозния дефицит са непрекъснато нарастващите разходи за възнаграждения в публичния сектор, докато приходите изостават. По думите му Европейската комисия също е потвърдила тези тенденции.
Край на автоматичното обвързване на заплатите
Една от ключовите промени, заложени в бюджетната политика, е премахването на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията, свързани с минималната или средната работна заплата.
„Не може да има политика по доходите с автоматични увеличения“, заяви Донев.
В същото време той отхвърли твърденията, че минималната работна заплата ще бъде замразена за три години. По думите му размерът ѝ за 2026 г. вече е определен, а за 2027 г. предстои изработването на нов механизъм за определяне на минималното възнаграждение.
Промени в осигурителните вноски за държавните служители
От 1 август държавните служители ще започнат да поемат част от осигурителните си вноски в съотношение 80:20 между работодател и служител. От началото на 2027 г. съотношението ще стане 60:40, както е при останалите работещи.
От финансовото министерство уверяват, че засегнатите служители ще получат компенсации, така че нетните им доходи да останат без промяна.
Ограничаване на високите възнаграждения в държавния сектор
Предвижда се и преразглеждане на част от възнагражденията в публичния сектор. Правителството работи по идея заплатите на директорите и членовете на бордове в държавни предприятия да не надвишават възнаграждението на президента на България.
Очаква се ограничаването на разходите за т.нар. изборни длъжности, чиито заплати се индексират спрямо средната работна заплата, да донесе икономии от около 564 млн. евро през 2026 година.
По-високи осигуровки, винетки и данък върху хазарта
Сред мерките за увеличаване на приходите са:
- Повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, което се очаква да донесе около 90 млн. евро допълнителни приходи;
- Увеличение на минималните осигурителни прагове с около 5%, което ще добави още 40 млн. евро към бюджета;
- Повишение на винетните такси с 30% от 1 август и разширяване на тол системата, с очаквани допълнителни приходи от 53 млн. евро;
- Въвеждане на 10% облагане на хазартната дейност, което според прогнозите ще донесе около 100 млн. евро.
Държавният дълг продължава да расте
Според прогнозите държавният дълг ще достигне 37,7 млрд. евро през 2026 г., което представлява 31,1% от БВП. През 2027 г. той ще нарасне до 44,7 млрд. евро, а през 2028 г. – до 50,5 млрд. евро или 35,2% от БВП.
Минималният размер на фискалния резерв в края на 2026 г. се очаква да бъде около 2,6 млрд. евро, като в сумата са включени и средствата от Сребърния фонд.
Засилен контрол върху сивата икономика
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че част от очакваните допълнителни приходи ще дойдат от мерки срещу сивата икономика. Сред тях са засилен контрол върху електронната търговия, ограничаване на нелегалния хазарт и въвеждане на задължително електронно фактуриране за всички вътрешни доставки от следващата година.
По данни на Министерството на финансите сивата икономика в България достига около 34% от БВП, като най-голям е делът ѝ в секторите туризъм, строителство, търговия на дребно, култура, развлечения и земеделие.