Европейската комисия понижи прогнозата за икономическия растеж на България за 2026 и 2027 година, като очаква забавяне на икономическата активност, по-висока инфлация и нарастващ бюджетен дефицит. Това става ясно от пролетната икономическа прогноза на Комисията, публикувана на 21 май 2026 г.
Според анализа растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) ще достигне 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г., след отчетените 3,1% през 2025 г. Основната причина за забавянето е отслабването на вътрешното потребление и по-слабият ръст на инвестициите.
От Европейската комисия посочват, че конфликтът в Близкия изток ще продължи да оказва влияние върху икономиката чрез по-високи енергийни цени, намалена покупателна способност на домакинствата и по-слабо потребителско доверие. В същото време публичното потребление ще остане основен фактор в подкрепа на икономическия растеж.
Инфлацията в България се очаква да се ускори до 4,2% през 2026 г., основно заради поскъпването на енергията и храните, както и заради продължаващия натиск при услугите. За 2027 г. прогнозата е инфлацията да се забави до 2,6%.
Пазарът на труда остава стабилен, макар и с известни признаци на охлаждане. Безработицата се очаква да остане под 4% през целия прогнозен период – 3,7% през 2026 г. и 3,9% през 2027 г. Въпреки това недостигът на работна ръка в ключови сектори като строителство, производство, образование и здравеопазване продължава да бъде сериозен проблем.
Прогнозата отчита и сериозно влошаване на публичните финанси. Очаква се бюджетният дефицит да надхвърли 4% от БВП както през 2026 г., така и през 2027 г., основно заради увеличените социални разходи, разходите за отбрана и по-високите възнаграждения в публичния сектор.
Държавният дълг също ще продължи да расте – от 29,9% от БВП през 2025 г. до 35,5% през 2027 г., сочи още прогнозата на Европейската комисия.
Анализът отбелязва, че България временно работи с т.нар. „мостов бюджет“ за 2026 г. след оставката на правителството в края на 2025 г., което допълнително създава несигурност около фискалната политика и бъдещите мерки за ограничаване на дефицита.

