Днес православната църква чества Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден.
На Велика събота църквата възпоменава телесното погребение на Христос и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Невярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат тялото, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като “най-благословения седми ден”. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.
На този ден жените посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.
Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро.
В полунощ на събота срещу неделя вярващите се поздравяват с “Христос воскресе! – Воистина воскресе!”. Богомолците в храмовете посрещат светлия миг със свещи, запалени с Благодатния огън, донесен от Йерусалим.
