Текат дните на лятото и все повече ни приближават до честването на 90-ия рожден ден на литературния клуб „Кръстьо Пишурка” в Лом. Приоритет в неговата дейност е участието в международните и националните литературни конкурси. Тези дни творците получиха радостната вест за поредната награда.
От началото на сезон 2022-2023 до сега сме изпратили творби в 56 конкурса – коментира новината художественият ръководител на клуба, литературният критик Юлий Йорданов – член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели. – И вече пристигнаха 44 награди. Най-новата дойде от Благоевград и направи щастлив разказвача Александър Александров, който от 15 месеца е член на Съюза на българските писатели. Негов разказ спечели специалния приз от националната литературна награда „Владимир Н. Караджов“, конкурсът за която стартира през 2022 година. Тя носи името на писателя-географ Владимир Николов Караджов и се провежда ежегодно.
Наградата „Владимир Н. Караджов“ се присъжда за най-добър разказ. За нея могат да кандидатстват всички пълнолетни граждани на Европейския съюз с авторски произведения на български език. Творбите оценява писателят Владимир Н. Караджов, като се ангажира да подсигурява и наградния фонд за инициативата. Тя има за цел да отсее и оцени действително най-качествените български произведения. Да възнагради талантливите писатели с признание, парична премия и популяризиране, работейки в условията на пълна прозрачност. Без връзки и зависимости, без тайни и приятелски договорки. Поради това организаторът е сигурен, че скоро тя ще се нареди сред най-авторитетните литературни награди на България. В бъдеще може да се добавят нови категории и по-големи възнаграждения.
В кратката си анотация за наградения разказ на ломчанина Александров се казва: „Мога да кажа само „Браво!“ на г-н Александров. В няколко страници той ме потопи в един друг живот, в една друга вселена, непозната за мен, но бързо станала ми близка. Не знаех, че в Лом са се случвали толкова интересни исторически събития. Харесах ненатрапчивата философия. А героят, Вечния, без да е подробно описан като външност, аз всъщност много ясно го видях. Гледах го през цялото време, даже когато го нямаше, и го слушах. Ах, как го слушах само! В захлас. Описана бе самата Христова Доброта, а вместо струни имаше дъга, която спаси безброй животи, върна изначалната справедливост и добрина, и накрая не остави нищо след себе си, както подобава на един отшелник. Но… може би остави всичко? Нов живот, нова Вселена. Значи, все пак, не бил такъв аскет героят. Ето, може би вечният баланс – между плътско и земно от една страна, и духовно и постещо от друга – свързването на крайностите у героя е създало дъщеря, която ще научи за своя баща. А как само ми стана мъчно, че не се видяха, когато той бе още жив. Наистина остана една празнота у мен. Браво, г-н Александров, че ме обогатихте. Вие сте една много силна номинация за наградата.”
Заедно с грамотата организаторът Владимир Н. Караджов изпрати и своите книги както на лауреата, така и на художественият ръководител на клуба Юлий Йорданов.
Лилия ХРИСТОЗОВА
