Днес е денят, в който Христос е бил разпънат.

Той бил разпитван, вменили му вина, а римският наместник Пилат Понтийски, подстрекаван от тълпата, която ревяла “Разпни Го”, му издал тежка присъда.

Нарамен с тежък кръст, той е поведен към Голгота за разпятие. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обругаван, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата.

генерал агрохимикали

На хълма Голгота край Йерусалим, когато Христос бил разпнат, над земята внезапно се спуснал мрак.

Според библейския текст станало толкова тъмно, че хората едва се виждали един друг. Настъпили смут и страх.

Мъките на Изкупителя, прикован към кръста, продължили с часове. Последното, което казал Исус, било: „Господи, прости им. Те не знаят какво правят. Предавам духа си в твоите ръце”.

Тогава земята се разтресла, и тежката завеса в Йерусалимския храм се разкъсала на две.

Присъстващите се разбягали. Много от тях съжалили, че искали смъртта му и повярвали, че на кръста наистина е бил Син Божий.

На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).

Много хора свързват Разпети петък с „минаване под масата“ в църквата и че това се прави за здраве и опрощаване на греховете.

Истинският смисъл на този ритуал обаче е друг.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига ”гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницaта – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.

Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя.

Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек.

Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението.

Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята.

След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят.

После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме.

Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне.

Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден.

А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее, и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.