Икономическа прогноза от есента на 2020 г.: възстановяването спира, тъй като новата вълна на пандемията задълбочава несигурността
Пандемията от коронавируса представлява много голямо сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки социално-икономически последици.
Икономическата дейност в Европа претърпя сериозно сътресение през първата половина на годината и започна бързо да се възстановява през третото тримесечие с постепенното премахване на противоепидемичните мерки. Новата вълна на пандемията през последните седмици обаче причинява смущения, тъй като националните органи въвеждат нови мерки в областта на общественото здраве, за да се ограничи нейното разпространение.
Вследствие на епидемиологичната обстановка прогнозите за растежа през прогнозния период са изложени на изключително голяма несигурност и на рискове.
Спряно и непълно възстановяване
Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8 % през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г.
Според прогнозата икономиката на ЕС ще се свие със 7,4 % през 2020 г., преди да се възстанови с ръст от 4,1 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за ЕС са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г.
По отношение на България, прогнозата е за намаление на реалния БВП с 5.1% през 2020 г., като се очаква по-слабо възстановяване през 2021 г. – 2.6% растеж спрямо прогнозираните 5.3% през лятото.
Икономическите последици от пандемията се различават значително в различните части на ЕС, като това важи и за перспективите за възстановяване. Това отразява разпространението на вируса, строгостта на мерките в областта на общественото здраве, предприети с цел ограничаване на разпространението му, секторния състав на националните икономики и силата на националните ответни мерки от гледна точка на политиките.
Нарастването на безработицата бе ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност
Загубата на работни места и увеличаването на безработицата се отразиха тежко на поминъка на много европейци. Мерките на политиката, предприети от държавите членки, заедно с инициативите на равнището на ЕС допринесоха за смекчаване на последиците от пандемията за пазарите на труда.
Безпрецедентният обхват на предприетите мерки, по-специално чрез схемите за работа с намалено работно време, позволи повишаването на равнището на безработицата да остане ограничено в сравнение със спада в икономическата дейност.
Очаква се безработицата да продължи да се увеличава през 2021 г. с постепенното премахване от държавите членки на мерките за спешна подкрепа и с навлизането на нови хора на пазара на труда, но положението следва да се подобри през 2022 г., тъй като икономиката продължава да се възстановява.
Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5 % през 2019 г. на 8,3 % през 2020 г. и 9,4 % през 2021 г., преди да намалее до 8,9 % през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7 % през 2019 г. на 7,7 % през 2020 г. и 8,6 % през 2021 г., преди да намалее до 8,0 % през 2022 г.
Според прогнозите дефицитът и държавният дълг ще нараснат
Очаква се бюджетните дефицити да нараснат много в целия ЕС тази година, тъй като социалните разходи се увеличават, а данъчните приходи намаляват, както в резултат на извънредните действия от гледна точка на политиката, имащи за цел да се подпомогне икономиката, така и в резултат на автоматичните стабилизатори.
Според прогнозата съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната ще нарасне от 0,6 % от БВП през 2019 г. на около 8,8 % през 2020 г., преди да намалее до 6,4 % през 2021 г. и 4,7 % през 2022 г. Това отразява очакваното постепенно премахване на мерките за спешна подкрепа през 2021 г. с подобряването на икономическото положение.
Отразявайки рязкото нарастване на дефицитите, прогнозата сочи, че съвкупното съотношение на
дълга към БВП в еврозоната ще нарасне от 85,9 % от БВП през 2019 г. на 101,7 % през 2020 г., 102,3 % през 2021 г. и 102,6 % през 2022 г.
Инфлацията остава ниска
Поради резкия спад на цените на енергията общата инфлация достигна отрицателни стойности през август и септември. Същинската инфлация, която включва всички стоки освен енергията и
непреработените храни, също намаля значително през лятото поради по-слабото търсене на услуги, особено услугите, свързани с туризма, и промишлените стоки. Слабото търсене, застоят на пазара на труда и високият обменен курс на еврото ще окажат натиск за понижаване на цените.
Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3 % през 2020 г., преди да нарасне на 1,1 % през 2021 г. и 1,3 % през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7 %, през 2021 г. — 1,3 %, а през 2022 г. — 1,5 %.
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората, заяви:
Тази прогноза идва в момент, в който втора вълна на пандемията поражда още по-голяма несигурност и разбива надеждите ни за бързо възстановяване. Икономическата продукция на ЕС няма да достигне равнищата си отпреди пандемията до 2022 г. По време на това сътресение обаче ние показахме решителност и солидарност. Въведохме безпрецедентни мерки, за да помогнем на хората и предприятията. Ще работим заедно, за да начертаем пътя към възстановяването, като използваме всеки инструмент, с който разполагаме. Постигнахме съгласие по ключов пакет от мерки за възстановяване — NextGenerationEU — в който централно място заема Механизмът за възстановяване и устойчивост, за да бъде предоставена мащабна подкрепа за най-тежко засегнатите региони и сектори. Сега отново призовавам Европейския парламент и Съвета да приключат бързо преговорите, за да започнат парите да текат през 2021 г., за да можем да инвестираме, да проведем реформи и да се възстановим заедно.
Комисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони заяви:
След най-дълбоката рецесия в историята на ЕС през първата половина на тази година и много силен подем през лятото възстановяването на Европа спря поради повторното нарастване на броя на заразените с COVID19. Растеж ще бъде отчетен отново през 2021 г., но ще са нужни две години, за да се доближи
европейската икономика до състоянието, в което се намираше преди пандемията. В настоящия контекст на много голяма несигурност националните икономически и фискални политики трябва да продължат да предоставят подкрепа, а NextGenerationEU трябва да бъде завършен тази година и ефективно приведен в действие през първата половина на 2021 г.
Голяма несигурност с риск от влошаване на перспективите
Несигурността и рисковете, свързани с икономическата прогноза от есента на 2020 г., остават изключително големи. Основният риск произтича от влошаването на пандемията, което налага да бъдат въведени по-строги мерки в областта на общественото здраве и води до по-тежки и попродължителни последици за икономиката. Поради това бе направен анализ на сценариите за две различни посоки на развитие на пандемията — по-благоприятна и неблагоприятна — както и на икономическите последици от пандемията. Съществува също така риск оставените от пандемията белези върху икономиката — като фалитите, дълготрайната безработица и прекъсването на доставките — да са по-дълбоки и по-тежки.
Освен това европейската икономика
може да се повлияе отрицателно, ако икономиката на световно равнище и световната търговия се подобрят в по-слаба степен от очакваното или ако се увеличи напрежението в търговията. Друг риск от влошаване на положението е възможността от възникване на напрежение на финансовите пазари.
Положителен обаче е фактът, че NextGenerationEU — програмата на ЕС за икономическо възстановяване, включваща Механизма за възстановяване и устойчивост — вероятно ще даде на икономиката на ЕС по-силен тласък от очакваното. Това е така, защото прогнозата можеше да включи само частично вероятните ползи от тези инициативи, тъй като наличната на този етап информация за националните планове все още е ограничена. Търговско споразумение между ЕС и Обединеното кралство също ще се отрази положително на икономиката на ЕС от 2021 г. нататък в сравнение с прогнозните базови стойности за търговията между Обединеното кралство и ЕС въз основа на правилата на СТО за най-облагодетелствана нация (НОН).
