Зад сухите числа за насилието над жени стои Балканска карта на фемицида
25 ноември е обявен за Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. Въпреки кампаниите, статистиката остава тревожна – и в света, и у нас. По данни на МВР близо 3000 жени годишно в България стават жертва на домашно насилие. Около 80% от подадените сигнали обаче приключват в рамките на 24 часа, защото жертвите не стигат до подаване на молба или жалба в съда.
Световната здравна организация (СЗО) посочва, че близо една от всеки три жени – около 840 милиона по света – е преживяла домашно или сексуално насилие през живота си. Само през последната година 316 милиона жени, или 11% от жените над 15 години, са били жертви на насилие от интимен партньор.
Домашното насилие не е „семейна драма“, а сериозен обществен проблем. Най-драстичният му израз е фемицидът – убийството на жена, защото е жена. За разлика от неутралния термин „убийство“, „фемицид“ ясно показва връзката между половата дискриминация и фаталното насилие.
България: висока тревога, късна реакция
В България темата за фемицида дълго време оставаше извън официалната статистика. Най-малко 109 присъди за фемицид са произнесени в периода 2018–2023 г., показват данни на Българския хелзинкски комитет. Убийствата на жени не се документират систематично като насилие, свързано с пола, и не се анализират през тази призма. Затова правозащитни организации започват сами да „картографират“ случаите – данните са достъпни в интерактивна карта на Spasena.org.
От началото на 2025 г. поне 22 жени в България са били убити, като в над половината случаи заподозреният е настоящ или бивш партньор. Паралелно с това министърът на правосъдието Георги Георгиев съобщава за над 53 000 сигнала за домашно насилие за една година. Въпреки това оценката на институциите е, че законодателството за превенция е „адекватно“, а реформите се движат бавно – първите по-сериозни промени бяха приети след случая „Дебора“ от Стара Загора.
България не е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). През 2018 г. Конституционният съд обяви, че част от понятията, свързани с „gender“, са в конфликт с Конституцията. По данни на World Population Review показателят за убийства на жени в България през 2021 г. е 0,8 на 100 хиляди жени.
Балканска карта на фемицида: общи проблеми, различни решения
Ситуацията в останалите държави в региона също е тревожна, независимо от различията в законодателството.
Албания
Терминът „фемицид“ не е изрично дефиниран в закона, но в определени случаи убийствата на жени се разглеждат като такива. Данните показват намаляване на показателя – от 0,91 на 0,64 на 100 хиляди жени в периода 2014–2019 г., но насилието от интимни партньори остава водещ фактор. Албания е ратифицирала Истанбулската конвенция, но същевременно е сред страните с най-високи нива на селективни аборти по полов признак в Европа.
Босна и Херцеговина
От 2015 до края на 2024 г. в страната са убити поне 110 жени. През последните години средно по една жена е убивана всеки месец. Федерация Босна и Херцеговина вече въведе фемицида като отделно престъпление с по-тежки наказания, докато в Република Сръбска подобни промени се блокират. Босна и Херцеговина е ратифицирала Истанбулската конвенция, а показателят за фемицид през 2021 г. е 0,4 на 100 хиляди жени.
Гърция
Страната има дългогодишно законодателство срещу семейното насилие и е ратифицирала Истанбулската конвенция. Убийствата на жени обаче не са отделно престъпление – преследват се по общите текстове. Между 17 и 31 жени годишно са убивани през последните години, като около една четвърт от всички убийства са на жени. В повечето случаи извършител е настоящ или бивш партньор. Показателят за 2021 г. е 0,6 на 100 хиляди, а в момента се отчита лек спад.
Кипър
Кипър е една от малкото страни в ЕС, които ясно дефинират фемицида в закон – като утежнено престъпление, свързано с насилие на полова основа. За последните десет години са извършени 41 убийства на жени, а през 2021 г. показателят е 1,1 на 100 хиляди – един от най-високите в ЕС.
Косово
Терминът „фемицид“ не фигурира в закона, но има подготовка за специален нормативен акт. От 2010 до 2024 г. са убити най-малко 57 жени, а от края на войната до 2023 г. – 99. Статистиката е непълна, но отделни случаи – убийства на бременни жени, убийства пред децата – шокират обществото. Косово е променило Конституцията си така, че Истанбулската конвенция да има пряко действие.
Румъния
Само през 2025 г. са убити 51 жени, а на всеки час 14 жени стават жертва на насилие. Над 11 000 ограничителни заповеди са издадени от началото на годината, почти 4000 от тях са нарушени. През 2023 и 2024 г. са регистрирани по 86 убийства на жени годишно, свързани с пола. В момента в парламента се обсъжда закон, който да криминализира фемицида като отделно престъпление с възможност за доживотен затвор. Румъния е ратифицирала Истанбулската конвенция.
Северна Македония
През 2023 г. страната криминализира фемицида като специфична форма на убийство. Въпреки това случаите не намаляват – медийните хроники показват серия от брутални убийства на жени през 2024 и 2025 г. Изследване на AIRE Center отчита 17 дела за фемицид за периода 2018–2022 г., като наказанията често са в долния диапазон на предвидените. Северна Македония е ратифицирала Истанбулската конвенция.
Словения
Няма отделно престъпление „фемицид“ в закона, но делът на жените сред жертвите на домашно насилие е висок – 70% при насилие от партньор и 63% при насилие в домакинството. Между пет и седем жени годишно са убивани от интимни партньори. Обсъждат се законодателни промени, но засега без резултат. Словения е ратифицирала Истанбулската конвенция.
Сърбия
От началото на 2025 г. са убити поне 11 жени, най-често от партньор или близък роднина. В отделни години жертвите достигат 30–33. Сърбия има стратегия срещу насилието над жени, но тя на практика не се прилага – липсват планове за действие и реални механизми. Истанбулската конвенция е ратифицирана, но изпълнението ѝ е критикувано.
Турция
Официалните данни сочат спад на фемицидите – 217 случая за периода януари–октомври 2025 г. спрямо 290 година по-рано. Женските организации обаче отчитат повече случаи и обвиняват властите в подценяване на проблема. В страната действа закон за защита на семейството и специално приложение за подаване на сигнали от жени, използвано от милиони. Турция първа ратифицира Истанбулската конвенция, но през 2021 г. се оттегли от нея с президентски указ.
Хърватия
За последните 10 години в Хърватия са убити 165 жени. В 44% от случаите извършител е партньор, а 80% от жертвите са търсили помощ преди смъртта си, но не са получили достатъчна защита. През 2024 г. фемицидът е въведен като утежнено убийство в Наказателния кодекс, с минимално наказание от 10 години. Хърватия е ратифицирала Истанбулската конвенция.
Черна гора
За пет години са убити 17 жени. Експерти говорят за „институционален провал“ – липса на надеждна статистика, недостатъчна защита и слаби присъди. Обсъжда се въвеждане на фемицид като отделно престъпление, но засега без законодателни промени. Черна гора е ратифицирала Истанбулската конвенция.
Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените напомня, че зад всяко число стои лице, име и история. Балканските държави се движат между частични законодателни реформи и тежки пропуски в практиката. Общото между тях е едно: всяко отлагане на реални мерки означава още жени, които ще живеят в страх – и още такива, които няма да оцелеят.