Сряда, 18.01.2017

Последни новини:

Зов за помощ! Малкият Теди от Монтана има нужда от нас

12-01-2017

Това е Теди. Неговата душа е избрала един от най трудните уроци – да бъде в тяло, което се нуждае от постоянна грижа и лечение.

Теодор е роден на 27.04.2015г., един от най-хубавите дни в моят живот. Чаках го да се появи на този свят,  за да ми даде успокоение, мир и вяра…

Пиша тези редове с голяма мъка и сълзи на очите, защото преди Теодор имах момченце, което живя само 4 месеца. Загубих го, няма го вече, боли…

Няма нещо по-жестоко на този свят от това да загубиш рожбата си. Починалото ми дете напусна този свят в адски мъки. Борбата за живот беше голяма, агонията също. Още с появата си, аз и моето семейство усещахме, че нещо не е наред с детето, което загубихме. Тръгнахме по болници – лекари,  професори,  доценти…

Нямаше болница в София, в която да не сме лежали. Детето отказваше да се храни, нямаше рефлекси, беше различно. Всички светила в българската медицина вдига ръце и казваха, че всичко е наред, въпреки отказа от храна и видимите неврологични проблеми. Като всеки човек на този свят,  детето се разболя най-обикновена настинка, но за него беше фатална. Не се повлияваше от антибиотиците, влошаваше се с всеки изминал ден, спря да диша, интубираха го няколко пъти. Разви сепсис и малкото му сърчице след толкова мъка и болка не издържа.

Както написах по горе в писмото,  дойде най – хубавия ден, в който Теодор се роди. Той е моята утеха, моята усмивка. Аз бях най – щастливата до момента, в който докторите ми споделиха, че детето трудно се храни, има проблеми, било отпуснато. Раната още не е зарастнала, а историята се повтаря. Теди остана  в болницата под лекарско наблюдение 15 дни след раждането. Беше отново загадка за българските доктори какво се случва с това дете. Смутени ни изпратиха в Пирогов да направят бронхоскопия на това малко бебе на 15 дни, с пълна упойка, за да се разбере от къде идва проблема с храненето. Благодаря на Господ – всичко мина успешно, без проблем, професорите казаха да си ходим – има рефлукс.

Вече сме си у дома и сме най-щастливите на този свят. Това, за което съм се молила го държа в ръцете си, прегръщам го и му казвам колко го обичам. Теди с всеки изминал ден отказваше да се храни, сваляше килограми, очевидно и с него имаше проблем. Не остана болница в София, в която да не сме били – повторно обиколихме всички светила в родната медицина. Така се озовахме в генетиката „Детската педиатрия”. След проведени прегледи, изследвания най-накрая имаше светлина. Лекарите имаха съмнение за генетичен проблем. За да се опровергаят съмненията трябваше да се направи ядрено магнитен резонанс на детето. След безкрайни месеци чакане, защото беше сезона на отпуските, дългото чакане,  от 3 месеца, приключи. Но изненадата дойде, след като лекарите се притесниха да сложат упойка на Теди. Върнаха ни детето без направеното изследване.

Отчаянието беше голямо. Обърнахме се към „Фонда за лечение на деца в чужбина”. Те приеха случая присърце и така заминахме за Италия – Рим. В рамките на няколко дни бяха направени всички изледвания на детето, включително ЯМР, ЕЕГ, биопсии и.т.н… Диагнозата е потвърдена. Левкодистрофия най-тежката форма, вид: Pelizaeus – Merzbacher тип: PLP 1. Това е тежко генетично прогресивно заболяване. Унищожава бялото мозъчно вещество. Мозъкът не може да изпраща команди на тялото. Теди е на 1,8 месеца, той няма контрол над главата,  не може да седи, не може да ходи, не може да се храни. Има тръба в нослето (сонда), с нея приема всичко. Подчертавам, че съм имала безпроблемни бременности. Раждала съм в най-престижните болници в София, направила съм си пълния набор от изследвания, но левкодистрофията е заболяване, което за съжаление няма как да бъде диагностицирано със стандартните изследвания, които са в женската консултация.

Моля Ви,  помогнете на Теди!  Той  има сестричка, която е жива и здрава. Тя е едно дете, което е на седем години, но покрай изпитанията,  които живота ни поднася,  е най-силното и мъдро дете, тя е моята подкрепа и упора. За най-светлите празници дъщеря ми се помоли на Дядо Коледа брат и да оздравее, тя не иска подаръци, тя иска здраве, защото осъзнава, че по-важно от това няма.

Сега е момента за благодеяние… За Теди има шанс за по – добър живот. Живот, който няма да е свързан с болка и мъка. Има надежда за лечение в Турция ( трансплантация на стволови клетки). След трудния път, който извървяхме, думите ШАНС и НАДЕЖДА връщат усмивката на лицата ни. Това, което ни изглежда като горчиви изпитания, често са благословии… Докато има живот, има надежда и докато има недежда, има живот…

 

 



Наблюдател
Общество
Регион
Криминале
Мейнстрийм Северозапад
Copyright © 2009 Alpiko Publishing. All Rights Reserved.
Всички публикувани текстове и изображения са под закрила на „Закона за авторското право и сродните им права“. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение е забранено.